Анн от дома на мечтите
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Хрусанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от дома на мечтите». Краткое содержание книги:
— Когато Лесли беше на дванайсет години, се случи първото ужасно нещо. Тя боготвореше малкия Кенет. Той беше с четири години по-малък от нея и беше много мило детенце. Един ден се уби — паднал от голяма купа сено, точно когато каруцата влизала в плевника и колелото й минало през малкото му телце, като му взело живота. Да знаеш, Анн, Лесли го видяла. Тя гледала надолу от горната част на плевника. Изпищяла веднъж пронизително — ратаят каза, че никога през живота си не бил чувал такъв звук — каза, че ще му звъни в ушите, докато тръбата на архангел Гавраил го заглуши. Но тя повече не изпискала и не заплакала. Скочила от горния етаж на плевника върху купата сено и от купата сено на пода, после повдигнала малкото телце. Трябвало да го изтръгнат от нея, защото тя не го пускала. Изпратили да повикат мен — не мога да говоря за това.
Госпожица Корнелия избърса сълзите си и продължи да шие в горчиво безмълвие за няколко минути.
— Е — започна отново тя, — свърши се, погребаха малкия Кенет в онова гробище отвъд залива и не след дълго Лесли се завърна в училище и при уроците си. Тя никога не спомена името на Кенет — не съм го чувала от устата й оттогава до ден-днешен. Мисля, че тази стара болка още я изгаря понякога. Но тя беше само дете, а времето наистина е снизходително към децата. Скоро тя започна отново да се смее — смехът й е най-хубавото нещо. Сега рядко го чуваме.
— Онази вечер го чух веднъж — каза Анн. — Красив смях е.
— Франк Уест започна да пада духом след смъртта на Кенет. Не беше силен и това беше шок за него, защото наистина обичаше детето, макар че, както казах, Лесли му беше любимка. Той стана унил и меланхоличен и не можеше или не искаше да работи. И един ден, когато Лесли беше на четиринайсет години, той се обеси — и то, да знаеш, Анн, в гостната, точно в средата, на лампата, която висеше от тавана. Беше и годишнина от сватбата му. Хубаво, подходящо време беше избрал за това, нали? И, разбира се, горката Лесли беше тази, която го намери. Тази сутрин тя влязла в гостната, пеейки, с букет свежи цветя за вазите, и видяла там баща си да виси от тавана, с почерняло лице като въглища. Било нещо ужасно, повярвай ми!
— О, колко страшно! — каза Анн и изтръпна. — Горкото, горкото дете!
— Лесли не плака на погребението на баща си повече, отколкото беше плакала на погребението на Кенет. Роуз крещеше и виеше за двама, обаче Лесли правеше всичко, за да успокои майка си. Бях отвратена от Роуз, както всички останали, но Лесли никога не губеше търпение. Тя обичаше майка си. Лесли е привързана към рода си — близките й никога не можеха да грешат според нея. Е, погребаха Франк Уест до Кенет и Роуз му направи голям паметник. По-голям от него, повярвай ми! Във всеки случай, беше по-голям, отколкото можеше да си позволи Роуз, защото фермата беше ипотекирана за повече от стойността й. Но скоро умря старата баба Уест и остави на Лесли малко пари — достатъчно, за да учи година в академията „Куинс“. Лесли беше решила да се изучи за учителка, ако можеше, и после да спечели достатъчно, за да завърши колежа „Редмънд“. Това беше мечтата на баща й — искаше тя да получи това, което той беше загубил. Лесли беше изпълнена с амбиция, а главата й беше пълна с ум. Тя отиде в „Куинс“, взе две години за една и получи първата си образователна степен. Когато се завърна у дома, получи училището в Глен. Тя беше толкова щастлива, изпълнена с надежди, живот и въодушевление. Като си помисля какво беше тя тогава и какво е сега, си казвам — по дяволите тези мъже!
Госпожица Корнелия откъсна конеца си толкова свирепо, сякаш отсичаше главата на целия мъжки род с един удар.
— Онова лято Дик Мур влезе в живота й. Баща му, Абнър Мур, държеше магазин в Глен, но Дик беше наследил от майка си склонността да ходи в морето. Той плаваше през лятото и продаваше в магазина на баща си през зимата. Беше едър, красив мъж с дребна грозна душа. Винаги искаше нещо, а когато го получеше, спираше да го иска — точно като мъж. През повечето време беше наистина приятен и любезен, особено когато всичко вървеше добре. Но пиеше здравата, разказваха и някои неприятни истории за него и някакво момиче долу в рибарското село. Той не беше достоен дори да бърше прахта от краката на Лесли, накратко, това е. Той беше методист! Но беше направо полудял по Лесли — заради красотата й, на първо място, и понеже тя дори не би разговаряла с него, на второ. Той се закле, че ще я има — и я получи!