Говорителя на мъртвите

Д-р Суинглър пита дали имената им и начинът на обръщение към тях разкриват нещо за културата им. Отговорът е категорично „Да“, макар да имам само най-бегла представа какво точно разкриват. Онова, което има значение, е, че никога не сме кръщавали което и да е от тях. Вместо това, докато учеха Старк или португалски, те ни питаха за значението на думите и после обявяваха имената, които си бяха избрали сами или един другиму. Такива имена като „Рутър“ (Риещия) и „Чупасеу“ (Небесен бозайник) може и да са преводи на техните имена от Мъжкия език или просто чуждоезични прякори, които са си избрали да използват.

Те се обръщат един към другиго с „братя“. Женските винаги са наричани „съпруги“, никога — „сестри“ или „майки“. Понякога споменават „бащите“, но терминът неизбежно се употребява за прародителските дървета-тотеми. А що се отнася до това, как наричат нас, те използват „човек“, разбира се, но са възприели също така и новата Демостенова йерархия на изключването. Те смятат хората за фрамлинги, а прасенцата от другите племена за утленинги. Странно обаче, те смятат себе си за рaмани, като така показват или неразбиране на йерархията, или гледат на себе си от човешка гледна точка! И — твърде изумителен обрат — на няколко пъти са споменавали, че женските са варелсе!