Съдружници срещу престъплението

— Както разбирам, вие сте човек на действието, мистър Ставансън — усмихна се Томи.

— Това, което научих, се стовари върху мен като гръм. Мистър Блънт, никой от тези хора изобщо не я е виждал. От трите домове само в единия са я очаквали. Лейди Сюзън трябва да е сгрешила за другите два, но Херми е отложила посещението при приятелите си в последния момент с телеграма. Върнах се бързо в Лондон, разбира се, и отидох направо при лейди Сюзън. За да бъда справедлив към нея, трябва да кажа, че тя изглеждаше разстроена. Призна, че няма представа къде може да е Херми. Все пак силно се противопостави на идеята да отидем в полицията. Наблегна на това, че Херми не е глупаво младо момиче, а независима жена, която винаги е имала навика сама да прави плановете си. Сигурно беше заминала някъде по своя идея. Помислих си, че е много вероятно Херми да не е искала да докладва за всяко свое движение на лейди Сюзън. Но все пак бях притеснен. Имах онова странно усещане, което показва на човек, че нещо не е наред. Тъкмо си тръгвах, когато на лейди Сюзън донесоха телеграма. Тя гласеше следното: „Промених си плановете. Заминавам за Монте Карло за една седмица. Херми“.

Томи протегна ръка.

— Носите ли тази телеграма?

— Не. Но е била изпратена от Молдън, Съри. Забелязах това тогава, тъй като ми се стори странно. Какво ще прави Херми в Молдън? Никога не съм чувал да има приятели там.

— Не ви ли мина през ума да хукнете към Монте Карло, както сте хукнали на север?

— Мина ми през ума, разбира се. Но реших да се откажа. Разбирате ли, мистър Блънт, докато лейди Сюзън изглеждаше доста успокоена от тази телеграма, аз не бях. Стори ми се странно, че винаги изпраща телеграми, а не пише писма. Един-два реда със собствения й почерк биха отстранили всичките ми страхове. Но всеки може да подпише телеграма с „Херми“. Колкото повече мислех за това, толкова по-неспокоен ставах. Накрая отидох в Молдън. Това беше вчера следобед. Градчето не е лошо. И два хотела, добро игрище за голф и всичко останало. Търсих я навсякъде, където можах да се сетя, но нямаше никаква следа, че Херми някога е била там. На връщане във влака прочетох обявата ви и си помислих да предам случая на вас. Ако Херми наистина е заминала за Монте Карло, не искам да насочвам полицията по следите й и да предизвикам скандал, но няма да тръгна самият аз за зелен хайвер. Ще остана тук, в Лондон, в случай… в случай че е имало някаква нечестна игра.