Завоевателят
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: the de warenne dynasty #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Завоевателят». Краткое содержание книги:
Заради воинските си подвизи рицарят Ролф получава като награда крепостта Елфгар, заедно с красивата й господарка лейди Алис… Но той се интересува много повече от нейната сестра Сейдри — една колкото красива, толкова и горда саксонка, която за нищо на света не иска да се отдаде на омразния нашественик. Но постепенно Ролф успява да пробуди у Сейдри не само войнствения й дух, но и страст. Защото неговите целувки са по-сладки от мед, а ръцете му са умели не само във въртенето на меча…
— Защо сестра ви не обядва с нас? — попита мрачно той.
Алис се усмихна сладко.
— Пое надзора над кухнята, милорд. И както виждате, яденето е много вкусно.
Ролф не усети вкуса на агнешкото, но беше доволен, че Сейдри не е нарушила забраната му.
Поради опасността от пожар кухнята и складовете бяха в отделна сграда, разположена встрани от господарската къща.
Две огромни пещи, толкова големи, че един едър мъж можеше да се изправи в тях, разпространяваха пареща горещина, тъй като бяха напалени ден и нощ. В едната печаха месо на шиш, наблюдавано от гол млад роб, който въртеше ръчката. Във втората пещ на железни вериги висяха огромни котли, в които варяха супи и яхнии. До тях беше пещта за хляб, където приготвяха хляб и сладкиши, а също и печени птици и зайци за празниците. В малкото помещение до готварницата биеха масло. Наблизо беше и пивоварната, където варяха бира. Нито едно от помещенията нямаше прозорци. Чист въздух влизаше само през отворените врати, които извеждаха в двора. Пушекът отлиташе през широк отвор в покрива.
Жените в кухнята работеха само по тънки ризи, боси, с вдигнати коси. Сейдри грабна дългата лопата и мушна в пещта следващия хляб. Горещината я удари право в лицето и тя потрепери. Лицето й беше зачервено и блестеше от пот. Много й се искаше да се съблече гола като Теди, който беше още почти дете. Тънката вълнена риза беше залепнала за тялото й като втора кожа. Но още по-страшен от горещината беше пушекът, който се стелеше на дебели черни вълма в цялото помещение. Кашлицата я мъчеше непоносимо.
Дано само да завали, повтаряше си тя.
Как копнееше за истинска буря с проливен дъжд! Тогава щеше да изскочи навън, да разпери ръце и да подложи лицето си на дъждовните капки. Това щеше да бъде най-прекрасното й преживяване.
Сейдри не се сърдеше на Алис. Разбираше я, поставяше се в нейното положение. Норманинът не желаеше годеницата си, искаше нея, Сейдри, колкото и странно да беше това. При тази мисъл я пронизаха тръпки, смесица от боязън и някакво ново, непознато усещане. Но Алис можеше да бъде спокойна. Когато я увери, че не иска да има нищо общо с норманина, тя беше напълно искрена. Не искаше да го изкушава. Колкото и да беше засегната, че Алис я превърна в крепостна, Сейдри не можеше да се сърди на сестра си. Отдавна й бе простила.
С норманина обаче беше друго.
Тя не можеше да прогони образа му от съзнанието си и това я вбесяваше. Нямаше да изпълни заповедта му да не напуска селото, в никакъв случай. Никога нямаше да се унижи да го помоли за позволение. Тя беше свободна и можеше да ходи, където си поиска! А ако той заповядаше да я набият, тя щеше да изтърпи наказанието без нито една сълза, без плач и охкане. Той не беше неин господар и никога нямаше да бъде. Както нямаше да бъде и господар на Елфгар.
Естествено съгласието му да я изпратят на работа в кухнята беше замислено като наказание, че го бе излъгала. Това беше негово наказание, затова тя щеше да върши работата си в кухнята като Тилди и Теди и като всички останали. Това беше причината, поради която тя щеше да изпълнява без възражения и най-тежката работа. Дори щеше да работи по-добре от другите. В крайна сметка тя не беше по-добра от тях. Теди й беше братовчед. След раждането на Сейдри майка й също беше работила в кухнята, макар и не като обикновена помощничка, докато се разболя.
Е, добре, тя щеше да работи по-усърдно от другите. Ако той си мислеше, че може да я накара да моли за прошка, да хленчи за помилване, много се лъжеше. Тя щеше по-скоро да умре, отколкото да го помоли за нещо. Щеше да покаже на норманина, че е непреклонна почти колкото него. Тя беше негов враг. Докрай.
13
Беше непоносимо горещо.
Сейдри спря. Чувстваше се слаба, виеше й се свят. В кухнята беше сумрачно, пушекът я задушаваше. Тя вдигна една купа с обелено цвекло и едва се удържа да не падне.
— Не се мотай — укори я Тилди. — Хайде, момиче, побързай! Господарят скоро ще пристигне!
Дървената купа падна на пода и се счупи, главите цвекло се изтъркаляха в мръсотията.
— Глупава гъска! — изфуча Тилди. — Не можа ли да я задържиш? Какво ще сложим сега в чорбата?
Сейдри престана да възприема заобикалящите я. Едва когато Тилди й удари оглушителна плесница, зрението й се върна. Тя се отдръпна уплашено и закри лицето си с ръце. А Тилди се уплаши още повече, че се е забравила. Тя притисна ръка към устата си, очите й се разшириха от ужас. Тежките й гърди се вдигаха и спускаха мъчително върху издутия от напредналата, бременност корем.