Практически ефект [The Practice Effect - bg]

Лицето на гиганта придобиваше все по-малинов оттенък след всяко следващо изречение. Без никакво съмнение подходът, който Денис избра, не беше най-правилният. Той едва успя да наведе глава и един масивен юмрук профуча точно на мястото, където допреди секунда се намираше носът му. Далеч по-големи поражения върху състоянието на Денис нанесе смрадта, която лъхаше от устата на гиганта.

— О, престани Гил’м! — викна един от войниците. — Защо биеш нещастния човечец? Толкоз е дребен, че дори не можеш го уцели!

Тълпата отново бе свила кръга си около двамата, всички се смееха гръмогласно и Денис чу някой да залага, че следващия път щели да го праснат по носа.

Ала в очите на повечето зяпачи се четеше спотаен страх.

— Не мърдай, костенурко — изръмжа Гил’м. Той замахна с юмрук и се прицели внимателно, очевидно наслаждавайки се на момента. Лицето му имаше кротко, почти замечтано изражение.

„Работата взе да става сериозна“ — помисли си Денис. Юмрукът бе надвиснал над него, нямаше време да измъкне игломета, а и убийството на местен представител на властта едва ли бе най-добрият начин за начало на добросъседски отношения между две раси.

Изведнъж си спомни, че все още държеше шишенцето с пробата в лявата си ръка. Пресегна се импулсивно и изля течността върху месестата лапа, която го стискаше.

Гигантът замръзна и го погледна тъпо, изненадан от неочакваната постъпка. След кратък размисъл Гил’м най-сетне реши, че това хич не му се нрави. Изръмжа повторно, замахна… и Денис се измъкна от хватката му като топящо се масло. Юмрукът на здравеняка изсвистя над главата му и едва разроши щръкналия му перчем.

Гил’м се загледа в празната си ръка, лъскава от течността, която я покриваше.

— Ей! — извика безпомощно той и се обърна, за да изгледа жертвата си, която се шмугна чевръсто през портата и изчезна сред градската навалица.