Лице в мрака

Одри! Но само след секунда той се овладя, защото работата веднага му стана ясна. Отведе Стийл настрана и му показа писмото.

— Това е едно от писмата, които госпожица Бедфорд пишеше за стария господин — каза той и после добави: — Ще отида оттатък и ще съобщя на Тонгър.

Навън, въпреки късния час, се бяха събрали доста любопитни и в къщата на Маршълт още светеше, когато Дик позвъни. Но никой не отвори. После чу Стийл да го вика и тръгна да се връща, за да види какво искаше той. Вече бе стъпил на паважа, когато в къщата зад него гръмна изстрел, след който веднага последваха още два. Едновременно с това се чу пронизителен писък и вратата се отвори.

— Стрелят! — изкрещя женски глас.

На часа той хукна към къщата, отмести встрани паднала в несвяст женска фигура и се озова в преддверието, където намери ужасена домашна прислужница и малко по-добре владееща се готвачка. Но единственото, което те можаха да кажат, бе:

— Горе, в кабинета на господин Маршълт!

Шенън изкачи на големи скокове стълбите и забеляза вдясно отворена врата. Проснат напряко на прага й, лежеше Тонгър.

Беше мъртъв — застрелян отблизо. Смъртта навярно бе настъпила моментално.

След като трупът бе отнесен, Дик разпита момичетата кой бе отворил вратата, но и те самите не знаеха. Така че той се върна обратно в номер 551, където безуспешно бяха претърсени всички стаи с изключение на една на последния етаж, чиято врата не искаше да се отвори.

— Разбийте я! — заповяда той. — Няма да си тръгна от тази къща, преди да се сме претърсили внимателно всяко кътче.

Останал сам в стаята с черните завеси, след малко видя да влиза човек, в който, за свое най-голямо учудване, разпозна куция „господин Браун“.

— Как попаднахте тук? — запита Шенън. — Нямаше ли полицай на вратата?

— Ако е имало, не съм го видял — рече невъзмутимо новодошлият. — Явно не съм желан тук?

— Страхувам се, че е така — отвърна Дик. — Но няма да ви пусна да си отидете, преди да разбера как сте влезли.

Той съпроводи мъжа до долу. Полицейският служител на вратата не го бе видял да влиза.

— Какво означава това? — попита Дик строго.

— Пазачът явно е забравил, че излезе на улицата, за да отблъсне тълпата — забеляза с усмивка Браун.