Призракът на Сандокан
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Марков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на Сандокан». Краткое содержание книги:
— Не успях да узная, но сигурно не са много. Те се сменят всяка седмица и техният началник носи на принца новини от Амравати, от този, който поданиците смятат за негов баща … Но както вече ви казах, Дола е разкрила всичко на Ситасива…
— По този начин тя се е отървала от Амравати и сега управлява сама — каза Яниш, — само че няма да управлява дълго!
— Тя принуждава принца да върши кръвопролития — каза Хирундо, — в Кампти се говори, че за големия празник на Сива на статуята му ще бъдат вързани двеста жертви.
— Двеста жертви за един ден?! По дяволите! — извика Сандокан.
— И всички около една статуя? — учуди се и Яниш.
— Да, това е истината.
— Тогава ще бъде необходима страхотно голяма статуя!
— Сто работника я строят вече — каза Хирундо, — това ще бъде най-голямата статуя на Сива, построявана досега. Ще има петдесет метра колела. Ще я влачат двадесет чифта зебу.
— Искат да имитират грамадната „ходеща“ статуя на Буда, която се движи из Източна Индия — забеляза Яниш, — този колосален Буда го разнасят от страна в страна. Най-чудното е, че мнозина индуси лягат под колелата му, за да ги прегази и по този начин да издъхнат съвършено щастливи. Тези фанатици измислят хиляди начини, за да навлязат в нирвана. Сега строят в Кампти колосална статуя на Сива, за да предложат на своя ненаситен кръвожаден бог двеста прерязани гърла. Отлично! — Яниш си потърка ръцете, сякаш тази новина го забавляваше много.
— Как така отлично? — попита Сандокан.
— Отлично, защото съм много доволен, че се строи такава статуя! — каза многозначително усмихнат Яниш.
— Защо?
— Можеш ли да си представиш каква величествена гледка ще бъде един Сива, висок петдесет метра? — попита Яниш и се обърна към Хирундо: — От какво ще бъде построена тази статуя?
— От камък — каза момъкът, — но вътре ще бъде празна.
— Много добре! — възкликна Яниш. — Ние ще напълним тая празнина!
— Какво искаш да кажеш? — запита Сандокан.
— Искам да кажа, че празнината трябва да се запълни. Не си ли на същото мнение, Сандокан? Не усещаш ли празнината в корема си, която трябва да се запълни? Миризмата на печеното е много апетитна. Хайде да накараме зъбите ни да поработят, убеден съм, че докато работят, всички ще се досетите какво съм намислил.
Яниш се усмихна още по-тайнствено.
Насядаха на земята около вкусното печено.
Яниш продължаваше от време на време да се усмихва все така. Правеше му удоволствие да ядосва Сандокан, който се досещаше какво си е наумил Португалеца, но не съвсем.
— Хайде кажи сега — рече Тигъра на Малайзия — какво точно възнамеряваш да направим.
— Мисля, че всички индуси обичат извънредно много забавленията — каза Яниш, леко придавайки си важност, — и сега обмислям по какъв начин ще можем да забавляваме по-добре придворните на принц Ситасива, но като използуваме статуята… Хирундо, знаеш ли кога ще бъде празникът на Сива?
— След три седмици — отговори младежът.
— Много добре! След три седмици нашето съзаклятие от Дяволските рифове ще изкачи стъпалата към трона! Царице на Гондвана! Наздраве! Яденето е отлично!…
— Господин Яниш — каза Нандар, — вие говорите за някаква изненада спрямо принц Ситасива, но ние не бива да забравяме, че преди всичко сме длъжни да освободим Амравати!
— Не съм го забравил, драги Нандар! — каза Португалеца. — И той ще вземе участие в празненството, само дано го намерим в добро здраве.
Тъжна сянка забули погледа на Еллора. Може би скоро щеше да прегърне оня, който и бе дал живота и когото тя не познаваше. Но в какво състояние наистина щяха да го намерят? Може би полудял от дългия, жесток затвор?
Слънцето бе вече залязло: тънка мъгла се стелеше по дърветата.
Малкият отряд се отдръпна в палатките, а тигърчетата запалиха големи огньове, за да плашат зверовете, които изобилствуваха в горите на Гондвана. .
ФАКИРЪТ
На следния ден всички бодро поеха пътя през гъстите огромни дървета.
Сандокан и Яниш за развлечение убиха тигър. Еллора и Хирундо застреляха две нилго, за да доставят на компанията прясно месо.
Подир обяд Яниш и Сандокан обмислиха начина, по който щяха да се промъкнат в храма. Към залез ще се скрият в храсталаците около него, а през нощта ще се опитат да отворят вратата. Най-трудно ще бъде да се узнае в коя част на храма е затворен принц Амравати. — Ще хванем в плен войниците — каза Яниш — и те ще ни кажат. Това е най-лесно.
Португалеца, свикнал с победите, вярваше, че при добро желание всичко е постижимо за упорития, дръзкия, безстрашния борец за справедливост. Този оптимизъм му даваше сили и при най-опасните предприятия. Като се нахраниха добре, потеглиха отново. След продължително придвижване, според пресмятанията на Нандар, спряха на около стотина метра от храма. Потърсиха закрито място, за да разпънат палатките си.