Гафовете на Арчи
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Кенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гафовете на Арчи». Краткое содержание книги:
Но добрият стар тъст упорито отказва да съдейства на зет без пукнат грош. Какво е решил обаче вездесъщият им Създател — ненадминатият П. Г. Удхаус?
— Моето влияние? Върху твоя баща! Проклет да съм. Ама че оптимист е този човек, ако така си мисли. А ето какво пише. Разбира се, сега си спомням добрия стар Паркър — голям мой приятел.
Уважаеми сър,
Измина известно време откакто долуподписаният имаше честта да разговаря с вас, но почтително се надявам, че може би ще се сетите за мен, ако ви припомня, че доскоро бях на служба при господин Брустър, вашият тъст, в качеството на камериер. Поради злополучно недоразумение бях уволнен от този пост и сега временно съм без работа. „Как си паднал от небето ти, о Луцифер, сине на Зората!“ (Исаия, XIV, 12).
— Знаеш ли — каза с възхищение Арчи, — това момче е страхотно! Искам да кажа, че пише дяволски добре.
Въпреки това, уважаеми сър, не моите дела са причината, поради която ви безпокоя. Без съмнение, при мен всичко ще се оправи и няма да падна като врабец на земята. „Млад бях, ето остарях, и не видях праведният оставен, нито семето му да проси хляб.“ (Псалми XXXVII, 25). Моята цел да ви пиша, е следната. Може би си спомняте, че имах удоволствието да ви срещна една сутрин в апартамента на господин Брустър, когато проведохме интересен разговор по повод objet d’art на господин Б. Тогава, ако не сте забравил, вие проявихте особен интерес към една малка порцеланова фигурка. За да подпомогна паметта ви, споменатата фигура е онази, която вие снизходително нарекохте „Понго“. Ако си спомняте, аз ви съобщих, че ако бъде намерена придружаващата я фигура, двете заедно ще бъдат изключително ценни.
С радост трябва да кажа, уважаеми сър, че това вече стана, и че тя е изложена в Художествената Галерия на Бийл на Западна 40–50 Улица, където утре ще бъде продадена на търг, като наддаването ще започне точно в два и половина. Мисля, че ако господин Брустър си направи труда да присъства, за него няма да бъде трудно да се сдобие с нея на една разумна цена. Признавам, че не бях далеч от мисълта да не уведомя своя бивш работодател по този въпрос, но християнските чувства у мен надделяха. „И тъй, ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“ (Послание към Римляните XII. 20). Освен това, трябва да призная, че до известна степен ми повлия мисълта, че моята постъпка по този въпрос може евентуално да накара господин Б. да се съгласи да забрави миналото и отново да ме назначи на моя предишен пост. При всички положения аз съм убеден, че мога да оставя това на неговата доброжелателност.
Оставам с уважение