Измамникът
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Вълков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Измамникът». Краткое содержание книги:
— Мога ли да говоря с вашия съпруг? Обажда се неговият директор Ауст от службата.
— Но той е с вас, господин директор — отвърна тя спокойно. — В командировка вън от града. Ще се върне утре вечер.
— Аха, да, разбирам, благодаря ви, фрау Моренц.
Затвори телефона силно разтревожен. Моренц беше излъгал. Какво беше решил да прави? Уикенд с някое момиче в Шварцвалд? Възможно е, но не му харесваше. Обади се в Пулах и помоли да го свържат със заместник-директора на оперативния отдел. Гласът на доктор Лотар Херман беше леденостуден, но той изслуша своя подчинен внимателно.
— Убитата проститутка. И нейният сводник. Как са били убити?
Ауст провери в „Шадт-Анцайгер“, лежащ на неговото бюро.
— Били са застреляни.
— Притежава ли Моренц личен пистолет? — попита гласът от Пулах.
— Аз… мисля, че притежава.
— Откъде му е даден, от кого и кога? — попита доктор Херман, след което добави — няма значение, трябва да е оттук. Останете там, ще ви се обадя след малко.
След десет минути той звънна по телефона.
— Той притежава Валтер ППК, зачислен служебно от нас. Бил е изпробван на полигона и в лабораторията преди да му го дадем. Преди десет години. Къде се намира сега?
— Трябва да е в неговия личен сейф — избъбра Ауст.
— Там ли е? — попита студено Херман.
— Ще проверя и ще ви се обадя — изрече Ауст с лошо предчувствие. Той имаше ключ за всеки сейф в учреждението.
Пет минути по-късно той отново говореше с Херман.
— Няма го — докладва. — Може да го е занесъл вкъщи, разбира се.
— Това е строго забранено. Също и подвеждането на висшестоящ служител, по каквато и да е причина. Мисля, че ще бъде по-добре да дойда в Кьолн. Моля ви да ме посрещнете при приземяването на следващия самолет от Мюнхен. Който и да е той, аз ще съм в него.
Преди да напусне Пулах, доктор Херман проведе три телефонни разговора. В резултат, няколко шварцвалдски полицаи щяха да посетят посочената вила, да влязат вътре, използвайки ключа на стопанина, и да установят, че телефонната слушалка е свалена от вилката, а в леглото никой не е спал. Такива бяха фактите, които щяха да докладват.
Бруно Моренц навлезе в комплекса от бетонни сгради, които се намираха в източногерманския пропускателен пункт, след което някой му махна с ръка да влезе за проверка в един отвор между две коли. Един служител от граничния контрол, облечен в зелена униформа, се появи на прозореца от неговата страна.
— Слезте, моля. Вашите документи.
Той излезе навън и подаде паспорта си. Други служители започнаха да заобикалят колата, което си беше съвсем нормално.
— Отворете предния капак, моля, също и багажника.
Отвори ги и двата; те започнаха претърсването. Провериха с подвижно огледало под колата. Един мъж разгледа внимателно двигателя. Застави се да не гледа, докато служителят разглеждаше акумулатора.
— Каква е целта на вашето посещение в Германската демократична република?
Погледна мъжа пред себе си. Сини очи зад очила без рамки се взираха изпитателно в него. Той обясни, че отива в Йена, за да обсъди закупуването на оптически лещи от заводите „Карл Цайс“, че ако всичко върви добре, трябва да се върне същата вечер; ако не, ще трябва да проведе втора среща с директора, отговарящ за продажбите в чужбина на следващата сутрин. Безстрастни лица. Повикаха го в митницата.
Всичко е съвсем нормално, каза си той. Остави ги сами да намерят документите, беше споменал Маккрийди. Не им давай твърде много информация. Претърсиха коженото му куфарче и внимателно прегледаха кореспонденцията между Цайс и БКИ във Вюрцбург. Моренц се молеше марките и печатите да бъдат напълно автентични. Наистина бяха. Затвориха чантите и Моренц ги прибра в колата. Проверката на колата беше приключила. Един граничар с огромно куче вълча порода стоеше наблизо. Зад прозорците двама мъже в цивилни дрехи наблюдаваха. Тайната полиция.
— Приятно прекарване в Германската демократична република — изрече старшият служител от граничната контрола. Видът показваше, че не го пожелава искрено.
В този момент от редицата коли, опитващи се да напуснат ГДР, се чуха един писък и няколко отривисти команди. Всички се извърнаха, за да видят какво става. Моренц застина в ужас зад кормилото. Имаше едно синьо комби със западногерманска регистрация в началото на колоната. Двама граничари теглеха от задната му част едно младо момиче, което бяха намерили да се крие под пода в малка ниша, направена за тази цел. Момичето пищеше. Западногерманският младеж, който караше колата, беше измъкнат и заобиколен от муцуните на настървени кучета и дулата на автоматите. Той вдигна ръцете си, пребледнял като платно.