Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
Понечи да се притече на помощ, но вторият астронавт му махна с ръка.
— Стой на мястото си!
— Автопилотът не работи! — изкрещя командирът. — Оставам на ръчно управление!
Погледна през рамо към Дженифър. Тя се мъчеше да се освободи от креслото си, за да помогне на ранения член на екипажа, но очевидно имаше някакво затруднение. Нещо бе закачило лявата й ръка.
— Десет и шестстотин! — оповести пилотът. Совалката продължаваше яростно да се тресе. — Губя контрол! Губя контрол! — Гласът на пилота звучеше така, сякаш спореше със самия себе си, и после… — Исусе Христе!
Порой ругатни изригнаха от устата на полковник Дюръм.
— Катапултирайте се! — изкрещя той по интеркома. — Разкарайте си задниците оттук!
Знаеше, че все още са твърде високо, но се подчини на пряката заповед. Завъртя втората Т-образна дръжка. Аварийният люк излетя навън. В отсека се понесоха вихрушки. Декомпресацията не бе достатъчна. За малко да излети навън. Спаси го само желязната хватка, с която се бе вкопчил в дръжката.
Комуникационните линии прокънтяха от викове и писъци. Совалката започна да се преобръща. Подът затанцува под краката му.
С крайчеца на окото си забеляза движение, обърна се и видя как Дженифър се носи покрай него с корема напред, а пръстите й трескаво търсят да се хванат за нещо. Парашутът й го нямаше. 0, Господи…
Протегна се и я сграбчи за ръката.
— Дръж се!
Зад тях се разнесе мощна експлозия. Таванът на отсека се разлетя навън с ужасяващо стържене на метал. В помещението нахлуха пламъци, изгарящи всичко по пътя си към командната кабина. Не виждаше останалите астронавти. Пламъците се носеха към него и Дженифър.
— Помощ! — изкрещя той в комуникатора. Отговор не последва. Совалката се бе превърнала в падаща към земята скала. Хватката му започна да отслабва.
— Пусни ме! — извика Дженифър, като се мъчеше да освободи ръката си. — Дърпам те навън…
— Мамка му! Дръж се!
— Няма да те завлека със себе си!
Дженифър протегна другата си ръка и освободи металния фланец, който закрепваше ръкавицата към ръкава на скафандъра.
— Не!
Той стисна с все сила, но вече бе късно. Държеше празна ръкавица. Дженифър се беше изплъзнала.
Не можеше да помръдне, както във всеки кошмар. Гледаше като на забавен кадър как Дженифър се понася далеч от него… тъй бавно. Мъчеше се да я достигне, но крайниците му не се подчиниха. Можеше само да гледа.
Последното нещо, което видя, не бе ужасеното лице на Дженифър… а малкия златен пръстен, проблясващ ярко на ръката й с обещания за вечна любов.
Без да чува собствените си крясъци, той се хвърли след нея, гонен по петите от огнената стена. Излетя през люка в мига, когато совалката започна да се премята по дължината си. Огромното й крило разсече въздуха точно над главата му. Пред очите му причерня, докато се въртеше във всички посоки, без да е в състояние да се стабилизира. Не можеше да си поеме дъх.
Правеше всичко възможно да открие някаква следа от Дженифър, но синевата бе пуста. Само огнената следа маркираше пътя на горящата совалка.
Със сълзи на очи дръпна шнура на парашута. Четиридесет и пет сантиметровият парашутводач се освободи и моментално разтвори еднометровия стабилизатор, който прекрати премятането му. Но малките парашути не бяха в състояние да намалят скоростта на падането. Не бяха предназначени за толкова разреден въздух. Едва по-късно се отвори третият парашут и го спусна плавно надолу, но той така и не го видя.
Мракът го бе погълнал.