Внимавай с жените…
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Внимавай с жените…». Краткое содержание книги:
По тази причина използвах сивото си вещество предимно нощем. И вече пета нощ, съвсем сам в офиса, вършех точно това — напъвах си мозъка да намеря изход от безизходицата. Съзнавах, че изход няма, но въпреки това ми бяха необходими два пълни сеанса, за да преценя загубите и да се оттегля.
Източник: [[http://booksbg.org/component/option,com_remository/Itemid,0/func,fileinfo/id,962/|booksbg.org]]
Вида му отправи сдържан и хладен поглед.
— Радвам се — рече Кейси, някак изведнъж притеснен. — Заповядайте, ще пиете ли нещо?
Вида седна, а Кейси продължаваше да се бори със смущението си. Реши, че точно сега е моментът да закопчае ризата и да притегне възела на връзката си.
— Ще ме извините, но не очаквах гости.
— Я не се занасяй, Мик — рекох и придърпах един стол. — Вида си е наш човек. Скоро ще се увериш в това.
Кейси смутено се усмихна, явно зашеметен от момичето.
— Така ли? — рече. — По дяволите, Флойд, винаги намираш нещо блестящо! Ще пийнеш ли?
Зае се да пълни чашите, а Вида мълчаливо го наблюдаваше. Кейси беше нисък и широкоплещест, наближаваше петдесетака и изглеждаше точно това, което е: собственик на преуспяващ игрален дом с всичките му предимства и недостатъци.
— Къде се загуби, Флойд? — попита Кейси и ми хвърли изпълнен с недоумение поглед. — Месеци не съм те виждал. Нещо не е наред?
— Разни неприятности — отвърнах, взех чашата, която хлъзна към мен, и пресипах съдържанието й в гърлото си. — Имам проблеми с едни хора, Мик. Искам да се снижа за известно време.
— Ченгета? — попита Мик и отново стрелна с поглед Вида. Явно все още не можеше да прецени какво общо има с мен.
— Засега не — поклатих глава аз. — Но нищо чудно да опрем и до тях.
— Колко са?
— Двама.
— Двама ли? Защо тогава не ме оставиш да се погрижа за тях? Хей, Флойд, я си поразмърдай мозъка. Джо ще се погрижи за всеки, който ти създава неприятности. Защо трябва да се криеш?
— Става въпрос за нещо почти семейно. Сам ще се погрижа за тях, когато му дойде времето. Вида и аз просто трябва да стоим на сянка за няколко дни. Ще уредиш ли това?
Кейси прокара пръсти през разрошената си коса и се навъси.
— Разбира се. Предлагам ти хотела — сигурна охрана, пиене на корем, удобни легла. Ще ти хареса.
— Представях си нещо по-усамотено — поклатих глава аз.
Той хвърли нов поглед към Вида и на лицето му грейна усмивка.
— Да, трябваше да се досетя. Тук горе има едно мансардно апартаментче. В момента е заето от двама мои приятели, но ще го освободя. Така добре ли е?
Познавах апартамента и тайно се надявах именно там да ни настани.
— Чудесно.
Изглеждаше доволен, че може да направи нещо за мен, стана и извика Джо.
— Баровец — рекох на Вида аз. — Виж му само пурата!
Вида не отвърна, лицето и отново беше замръзнало като на статуя, тялото й не помръдваше. Само очите й бяха все така живи и внимателни.
Джо се появи.
— Изкарай ония копелета от мансардата — нареди му Кейси. — Да се почисти веднага. Флойд ще живее там.
Джо изглеждаше изненадан, но не зададе никакви въпроси.
— Разбира се, шефе — рече той и излезе.
— Нещо друго? — попита Кейси. — Само кажи какво ти трябва и ще го имаш!
Извадих брилянтния пръстен на Горман и го подхвърлих на бюрото.
— Искам известен заем срещу това, Мик.
Той го взе и го вдигна срещу светлината. Очите му внимателно го огледаха.
— Хубаво камъче.
— Да, ама е доста горещо.
Той рязко ме погледна и на лицето му се появи загрижено изражение.
— Не е това, което си мислиш, Мик. Просто го взех от човека, който ми причинява неприятности. Той няма да иде при ченгетата.
— Окей — рече Кейси и бръчките му изчезнаха. — Колко искаш?
— Струва четири-пет хилядарки. Мен ме устройват и три.
— В брой?
— Да.
Той се приближи до незаключената си каса, измъкна пачка банкноти и я хвърли на бюрото.
— Тук е хилядарка, надявам се да ти стигнат на първо време. Остатъка можеш да получиш, когато пожелаеш.
Напъхах мангизите в задния си джоб.
— Приятел си, Мик.
— Как да не съм! — рече той и погледна към Вида. — Някога той ми спаси живота. Добро момче е, не вярвайте на онзи, който ви каже обратното.
— Няма — отвърна Вида.
Кейси отново напълни чашите.
— Сигурен ли си, че не искаш да се погрижа за твоите хора? — погледна ме въпросително той.
Поклатих глава.
— Още не, макар че човек никога не знае… Единият е опасен.
— Падам си по опасните — простичко рече Кейси.
Джо надникна през вратата.
— Горе всичко е наред — съобщи той. — Ще ви взема чантата, госпожице. — Очите му лъстиво огледаха фигурата на Вида.
Тя благодари. Въпреки сдържаното й поведение, аз долавях, че е леко озадачена от вниманието, което ни се оказва.
— Тогава да вървим — рече Кейси и блъсна стола си назад.
Сложих ръце на раменете му и го бутнах обратно на мястото му.
— Ще се видим утре, Мик. И ще си поговорим. В момента имам малко работа с тази брюнетка.