Отдаването
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Златева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отдаването». Краткое содержание книги:
Виктория Хънгтинтън смята себе си за много опитна в отблъскването на авантюристи и зестрогонци, докато не попада на Лукас Колбрук, загадъчния и вълнуващ млад граф на Стоунвейл. И когато той я хваща здраво в примките на диви и безразсъдни среднощни лудории и лунни разходки с коне, тя открива, че е безсилна да се съпротивлява. Но да участва в приключенията задно със Стоунвейл, се оказва много по-опасно, отколкото Виктория би могла да си представи. Защото привлекателният граф ще използва всяка нейна слабост, за да я спечели и в крайна сметка да се ожени за нея. И не след дълго дамата с кехлибарените очи се озовава в едно запустяло имение в дълбоката английска провинция, където истинската причина за прибързаната й сватба излиза наяве и където призраците от тъмното й минало се съюзяваш, за да застрашат нейния живот, честта й и единствения мъж, когото обича.
— Това не е ваша работа, нали?
Той забеляза руменината по бузите й, но погледът й оставаше непоколебим.
— Простете ми, но тези обстоятелства гъделичкат любопитството ми. Преди всичко аз възнамерявам да премина през тръните и да взема съкровището. Предупредих ви нощес.
— Вие не сте неуловим, нали, Стоунвейл?
— Неуловим съм, когато обстоятелствата го изискват. Но в случая моите намерения са съвсем честни. Вие не сте малко, глупаво момиче, току-що излязло от училище, и не мисля, че ще се уплашите от честните намерения на един мъж.
Виктория се окопити и се доближи до него.
— Като говорите за честност, какви са вашите намерения, милорд? Вие не бяхте съвсем ясен по въпроса миналата нощ. Аз трябва да знам.
— Мисля, че бях напълно ясен. Трябва да знаете, че ви желая. Ще направя всичко, каквото е необходимо, за да ви имам.
— Снощи… — започна тя напрегнато и млъкна, като търсеше точните думи. — Снощи ви предупредих да не си мислите за венчило.
— Чух вашето предупреждение. Казахте го няколко пъти с повод и без повод, доколкото си спомням.
— Тогава разбирате, че аз не играя игра, при която се стига до брак. Не се интересувам от венчавка.
— Разбирам — усмихна се Лукас пред сериозното изражение на очите й. Тя не мисли да играе тази игра, но това няма да й попречи да я загуби. — Вие искате да играете други игри, нали, Виктория? Среднощни игри?
Тя не отговори веднага, но Лукас забеляза как пръстите й трепваха леко всеки път, когато се опитваше безуспешно да махне голямото листо, което покриваше раменете й.
— Вие бяхте прав нощес, милорд. Аз силно желая да имам придружител, с когото да споделя своите нощни приключения. Някой, който умее да пази тайна; някой, който може да ме заведе на такива места, където не бих могла да отида сама или дори с такива приятели, като Анабела Линдууд и нейния брат. Това, което ми предложихте снощи, бе много вълнуващо, но се страхувам, че вие твърде добре знаете колко ме привличат вълненията.
— Вие се дразните, защото наистина ви харесва моето предложение, но се страхувате, че няма да можете да се отплатите. Това ли е проблемът, Виктория?
— Вие сте напълно прав, милорд — кимна тя с кисела усмивка. — Не съм убедена, че вие ще сте удовлетворен от каквато и да е отплата, избрана от мен.
Лукас пое дълбоко въздух и разкърши рамена.
— Както изглежда, проблемът е мой. Защо се притеснявате, след като аз съм удовлетворен от сделката?
— Защото е твърде малко милорд. Не ми се вярва да останете удовлетворен само с няколко откраднати целувки в градината, а аз ви уверявам, че това е всичко, което може да получите. Достатъчно ли съм ясна?
— Достатъчно.
Тя изчака за друг отговор, но не го получи, а той започна да изучава по-внимателно необикновената жена до себе си. Тя вече губеше чувството си за самообладание точно така, както Лукас знаеше, че ще стане. Дамата плуваше във води, твърде дълбоки за нея, и още не осъзнаваше това.
— Нито дума за венчавка, нали? — попита Виктория.
— Нито дума — той опипа бодлите на един кактус и ги намери толкова остри и бодливи, както и на предишния. — Длъжен съм да ви предупредя, че моето обещание да не споменавам за брак не значи, че няма да се боря да ви имам в прегръдките си. Вие сте права, Виктория. Ще искам от вас повече от няколко откраднати целувки.
— Вие сте твърде смел, милорд!
— Не виждам причина да крия истината. Вече знаете какво искам в замяна на моето присъствие през нощта.
— Но тази цена е твърде висока! Аз не мога да я платя — отвърна Виктория.
— Аз просто ви уведомих за моите желания и няма да ви насилвам да се отплащате така — той я погледна зарадван от бурята на чувствата й и любопитството, което гореше в очите й. — Няма защо да се страхувате от мен, Виктория. Имате моята честна дума, че няма насила да ви принудя да ми се отдадете.
— Моля ви, не употребявайте тази дума — изсъска тя през зъби.
— Отдаване? Много добре. Употребявайте която си искате дума за уточняване на моята цел, но не се заблуждавайте относно същността й.
— Вашата цел, милорд, е възможно най-безчестната — устните й се свиха в знак на силно неодобрение.
— Оставете ми малка възможност. Вие ми забранихте да се боря за по-достойна цел.
— Изглежда, много бързо се съгласихте да не говорим за нея — отвърна натъртено Виктория. Тя си играеше замислено с листото, което покриваше раменете й. — Някой би си помислил, че вие ни най-малко не се замисляте за брак, милорд.
— Не е задължително, Виктория. Защо един умен мъж трябва да жертва свободата си, ако може да има жената, която желае, без да е нужно да й дава името си? — отбеляза той сухо.