Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
— Паметни слова. Ами ако успеят? Ако нещата не се развият както предвиждаш? Какво ще стане тогава? Или, още по-лошо, какво ще стане, ако се докаже, че тя наистина е убила двамата си мъже и детето си? — Франи потрепери ужасено.
Тези въпроси не допадаха на Харди, предимно защото си ги бе задавал сам съвсем скоро. Способността на Дженифър да се преструва, да позира, да играе роли и да крои планове не му се струваше нещо, което може да се пренебрегне. Разбира се, той не би желал да иска милост за човек, който не я заслужава, и ако Дженифър наистина бе извършила тези неща, не трябваше да се измъкне безнаказано.
Все пак той отново се превърна в добър адвокат и си каза, че най-малкото е стигнал до някаква стратегия, която ще се чуе в съда.
— Ако е убила мъжа си, мога да пледирам, че той я е малтретирал, което очевидно е истина.
— Сигурен ли си?
— Струва ми се, че да. Макар тя да се мъчи да отрече.
— Е, това е окуражаващо. Много окуражаващо.
— Става забавно…
— Защото да си с мен е забавно. В един миг няма нищо, после, бам, всичко се превръща в лунапарк.
Бяха в новия си, подобен на джип „Сузуки Самурай“ — компромис заради малките деца — и се спускаха надолу по улица „Хайт“ в десет часа вечерта. Той улови ръката й. Франи внимателно я освободи.
— Почти свършихме. — Прозвуча като извинение.
От „Хиро“ решиха да се върнат в „Шамрок“, за да прекарат известно време с Моузес. Франи не беше виждала брат си цяла седмица и тъгуваше за него.
Само че преди това…
Дейвид Фримън не обичаше да наема частни детективи и предпочиташе да прави проучванията си сам. Понеже делото, с което се занимаваше, отнемаше по-голямата част от времето му, бе помолил Харди да провери някои подробности около Дженифър Уит.
Преди да свие към „Шамрок“, Харди предложи да се отбият до къщата на Дженифър, Лари и Мат, просто за да хвърлят едно око. Папката беше в колата, така че видя адреса и след близо двайсет минути го откриха — „Олимпия Уей“. Понеже им беше по пътя, Харди реши да измери разстоянието до банката на Дженифър — тази, от която бе теглила пари.
Само че на съживената някогашна улица на хипитата, сега имаше четири банки и пред всички имаше банкови автомати. Харди записа разстоянията, а в това време Франи отбеляза колко чудесно са си прекарали последните четирийсет и пет минути.
Банката на „Хайт“ — най-близката до къщата на Уит — беше на близо три километра. Най-далечната — почти до началото на парка „Голдън Гейт“ — беше на около четири километра. Харди не беше сигурен дали тези данни щяха да се окажат от някакво значение, но смяташе, че е по-добре да ги има. Според него, фактите можеха да променят положението, дори и да не бе наясно как точно.
— Браво! — възкликна Франи, когато той записа последните цифри, — след като проверихме всичко това, ще мога да спя спокойно.
8
За Харди пропукването на зората изглеждаше така: телефонът до леглото му иззвъня в пет и половина, когато прозорецът на спалнята започваше леко да порозовява. Вдигна слушалката при първото звънене.
— Обажда се Уолтър Теръл. Събудих ли те? Съжалявам. Ейб Глицки ме помоли да ти се обадя. С какво мога да ти бъда полезен?
Харди чу младежкия глас и отбеляза мислено склонността на някои ченгета да ти се обаждат, когато си най-малко подготвен за тях. Можеше да се хване на бас, че Теръл нито е изненадан, че го събужда, нито пък съжалява. Пет и половина беше донякъде ранен час, освен за рибарите, и повечето хора знаеха това. Дори децата все още спяха.
Но така или иначе му се беше обадил и можеше да не го направи пак, така че Харди се измъкна от леглото и отиде в кухнята с телефона в ръка.
— Искаше ми се да се видим. Да поговорим за Дженифър Уит.
Пауза. Може би Глицки не бе обяснил на Теръл кой точно е Харди. И каква е връзката му с Дженифър. Но едно беше сигурно — Теръл бе наясно, че Харди не работи за прокуратурата.
— Ти ли я защитаваш? — попита Теръл накрая.
— Наказателната фаза. — Харди си наля останалото от снощи кафе, натисна копчето на микровълновата фурна.
— Аха. Видях, че работата става дебела. Хванали сте се с истинска кучка. Обвиняемата, имам предвид. Убийцата.
Харди едва се сдържа да не възрази — недоказаната убийца. Спомни си в последния момент, че ако вземеш да разправяш на ченгетата, че престъпленията на арестувания от тях не са доказани, много скоро те престават да ти бъдат приятели. Искаше Теръл да е на негова страна.
— Така или иначе тази „кучка“ може да получи добра защита, но тя не иска да се възползва. Струва ми се, че мъжът й я е шамаросвал.