Децата на Хурин
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл, Толкин Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Децата на Хурин». Краткое содержание книги:
През ония далечни времена първият Мрачен владетел Моргот живеел далече на север в титаничната си крепост Ангбанд, наречена Железния ад, и трагедията на Турин и неговата сестра Ниенор се развива в сянката на страха от Ангбанд и войната, разпалена от Моргот срещу земите и тайните градове на елфите.
Техният кратък и страстен живот е белязан от първичната ненавист на Моргот към тях, защото са деца на Хурин — човекът, дръзнал да се опълчи и да му се присмее в лицето. Срещу тях Моргот праща най-страховития си слуга Глаурунг, могъщ дух във формата на чудовищен огнен дракон. В тази история за жестоки нашествия и бягства, за горски укрития и гонитби, за съпротива и гаснеща надежда, Мрачният владетел и драконът излизат на сцената като ярки и страховити образи. Коварният и насмешлив Глаурунг изкривява съдбата на Турин и Ниенор чрез убийствено лукави и злостни лъжи, за да се изпълни прокобата на Моргот.
Но когато Тингол протегнал дръжката на Англахел към Белег, Мелиан погледнала острието и казала:
— Зло има в този меч. Мрачната душа на ковача все още живее в него. Няма да обича той онзи, комуто служи; а и няма да остане при теб задълго.
— Както и да е, ще си служа с него, додето мога — отвърнал Белег и като благодарил на краля, взел меча и си тръгнал.
През безброй заплахи обикалял надлъж и шир Белерианд, дирейки напразно вести от Турин; и зимата отминала, а подир нея и пролетта.
Глава VI
Турин между разбойниците
Тук разказът пак се завръща към Турин. Смятайки, че е престъпник и кралят ще го преследва, той не отишъл при Белег на северните граници, а се отправил на запад; тайно напуснал Охраняваното кралство и стигнал до горските дебри южно от Теиглин. Преди Нирнает Арноедиад там живеели множество хора, разделени на малки общини; повечето били от Народа на Халет, но нямали общ владетел и се прехранвали с лов, скотовъдство и земеделие, като отглеждали свине из дъбовите гори и обработвали малки парчета разчистена земя. Но сега почти всички били изтребени или били избягали към Бретил и над областта тегнел страхът от орки и разбойници. Защото по онова пагубно време се лутали мнозина бездомни и отчаяни люде — жертви на битки и опустошение; и някои се отдавали на злодеяния из пущинака. Лете ловували и сбирали храна както могат; ала щом ги налегнел гладът или друга нужда, ставали жестоки. Досущ като вълци, най-страшни били през зимата и ония, що още пазели домовете си, ги наричали Гаурваит, тоест вълчи хора. Шестдесетина от тях се били сбрали в шайка, която върлувала из горите отвъд западните предели на Дориат; и си заслужили ненавист почти колкото орките, понеже сред тях имало коравосърдечни изгнаници, мразещи собствения си род.
Най-суров бил някой си Андрог, прокуден от Дор-ломин заради убийство на жена; други също идвали от онзи край: старият Алгунд — най-възрастният от цялата шайка, избягал от сраженията на Нирнает Арноедиад, и главатарят на шайката Форвег — рус мъж с тревожен блясък в очите, едър и храбър, ала забравил доблестните нрави на Едаините от Хадоровия род. И все пак понякога бил мъдър и великодушен. Тия разбойници вече били загубили десетина човека от лишения или в схватки; вечно били нащрек и когато почивали, разполагали стража наоколо, а щом тръгнели на път, пращали напред разузнавачи. Затуй, щом Турин се залутал из тяхната област, те бързо го усетили. Проследили го и сключили обръч наоколо; и щом той излязъл на полянката край един бистър поток, ненадейно се озовал обкръжен от мъже с обтегнати лъкове и голи мечове в ръцете.
Тогава Турин спрял, но не проявил страх.
— Кои сте вие? — попитал той. — Мислех, че само орки нападат людете от засада; ала виждам, че съм грешил.
— И пагубно си грешил — отвърнал Форвег, — защото тия места са наши и никому не разрешаваме да броди по тях. На нарушителите отнемаме живота, ако не могат да се откупят.
Разсмял се мрачно Турин и рекъл:
— Не ще видите откуп от един престъпник и изгнаник. Падна ли мъртъв, можете да ме претърсите, ала скъпо ще ви струва да се уверите, че говоря истината. Мнозина от вас ще умрат преди мен.
И все пак смъртта му изглеждала неминуема, понеже десетки стрели били сложени на тетивата и чакали само словото на главатаря; и макар че Турин носел елфическа ризница под сивия плащ и туниката, все някоя щяла да го нарани смъртоносно. А нито един от враговете не стоял толкоз близо, че да се хвърли с меч срещу него. Но внезапно Турин приклекнал, понеже видял няколко камъка в потока пред нозете си. В същия този миг един разбойник, разгневен от горделивите му слова, пуснал стрела право към лицето му; ала тя минала над Турин, а той рипнал, та запратил камъка по стрелеца със страховита сила и точност; и онзи рухнал на земята с разцепен череп.
— Жив може да съм ви по-полезен от тоя клетник — рекъл Турин и като се обърнал към Форвег, добавил: — Ако ти си главатар тук, не би трябвало да разрешаваш стрелба без твоя команда.
— Наистина не разрешавам — отвърнал Форвег, — ала той си получи заслуженото. Взимам те вместо него, стига да слушаш по-добре.
— Ще те слушам — казал Турин, — докато си главатар и във всичко, що зависи от главатаря. Но според мен изборът на нов човек в една задруга не зависи само от предводителя. Всички гласове трябва да се изслушат. Има ли и такива, които не ме желаят?