Сега и завинаги

След това си тръгна. Слугите се обърнаха към Виктория. На лицата им бе изписана смесица от ужас и срамежлива благодарност. Твърде засрамена от неприятностите, които бе създала, за да срещне погледите им, тя сведе глава и започна да бърка сместа за господин О’Мейли.

— Да се захващаме за работа — бодро изрече госпожа Крейдък. — Трябва да докажем на негова светлост, че можем да се справим прекрасно и без Андре да ни удря плесници, и да ни пляска през ръцете.

Виктория вдигна глава. Тя смутено погледна госпожа Крейдък.

— Той е избухлив тиранин — потвърди жената. — Дълбоко сме ви благодарни, че се отървахме от него.

Като се изключи денят, в който загинаха родителите й, Виктория не си спомняше друг по-ужасен от днешния. Взе купата с лапата, която баща й я бе научил да прави, и излезе.

Тъй като не успя да намери О’Мейли, тръгна да търси Нортръп, който точно в този момент излизаше от стая, по чиито стени бяха подредени множество книги. През открехнатите врати тя забеляза Джейсън, седнал зад бюрото си с писмо в ръка, да говори на мъж с очила, който седеше срещу него.

— Господин Нортръп — тихо каза момичето и му подаде купата. — Бихте ли дали това на господин О’Мейли? Кажете му да налага зъба си и да я дъвче по няколко пъти на ден. Ще намали болката и отока.

Вниманието на Джейсън отново бе отвлечено от гласове пред вратата на кабинета му. Той хвърли на бюрото си листа, който четеше. След това отиде до вратата и я отвори. Без да знае, че Виктория, се качва по стълбите, той попита Нортръп:

— Този път какво е направила?

— Тя… тя е направила това за зъба на О’Мейли, милорд — отвърна с разтреперан глас икономът и вдигна объркан поглед към момичето.

Джейсън проследи погледа му и присви очи към стройната й фигура, облечена в черно.

— Виктория — извика той след нея.

Момичето се обърна и се приготви да чуе остри думи, но милордът проговори със спокоен, сдържан тон:

— Вече не носете черно. Не го харесвам.

— Много съжалявам, че дрехите ми ви дразнят — тихо отвърна тя с гордост, — но скърбя за родителите си.

Той се смръщи, но не отвърна нищо, докато Виктория не се скри от погледа му. След това се обърна към Нортръп:

— Изпрати някого в Лондон да й купи свестни дрехи и изхвърли тези черни дрипи.

Когато Чарлз слезе за обяд, тя унило седна на стола вляво от него.

— Мили Боже! Дете, какво е станало? Бледа си като призрак.

Виктория сподели неволите си от сутринта, които Чарлз изслуша, като едва сдържаше усмивката си.

— Отлично, отлично! — възкликна, когато тя свърши, и за нейна изненада започна да се смее. — Объркай живота на Джейсън, скъпа моя! Той има нужда точно от това. Може да е студен и груб, но това е само фасада… признавам, че е доста здрава, но подходящата жена може да мине през нея и да открие нежността в него. Когато успее, Джейсън ще я направи много щастлива. Той е много великодушен човек… — Херцогът вдигна вежди и остави мисълта си недовършена. Виктория неспокойно се раздвижи под настоятелния му поглед, питайки се дали Чарлз не таи надежда, че тя е тази жена.