Кръв от рози
- Автор: Кенъм Марша
- Серия: highland #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръв от рози». Краткое содержание книги:
Катрин Ашбрук Камерън си признава един непростим грях — влюбена е в своя съпруг — шотландски шпионин, за когото се е омъжила в Англия…
Изпълнена със страст, тя го следва в дивата Шотландия, където й предстои да изучи опасностите на войната и цената на любовта…
— Ранен… — прошепна с болка тя. — Алекс е бил ранен?
— Ще ти покаже няколко нови белега, но иначе е добре. Честна дума, Кити.
— Къде го видя?
— Преди няколко дни най-неочаквано се появи в лондонската ми кантора. Възложи ми безброй поръчения и след няколко часа възседна дяволския си жребец и си замина, като че посещението му на Пикадили Скуеър беше най-естественото нещо на света!
— Алекс е бил в Лондон? Дошъл е при теб?
— Аз съм негов адвокат и управлявам имуществото му.
Това логично обяснение изобщо не задоволи Катрин. За да стигне в Лондон, Алекс е трябвало да мине през Дерби. Защо не се бе отбил при нея?
— Работата беше толкова важна, че не биваше да губи нито минута — отговори Дамиен на неизречения въпрос в очите й. — Въпреки това…
— Ще мине ли оттук по обратния път?
— Точно това беше намерението му, но аз го разубедих.
— Какво?
— Забрави ли, че татко е поканил милицията да лагерува в нашето имение? — попита саркастично Дамиен. Веднага щом чу, че бунтовниците се придвижват на юг, лорд Алфред се яви лично в главната квартира на полковник Хейлфард и поиска въоръжена защита на родовото имение. — Даже някой скитащ циганин не би могъл да се приближи до Розууд Хол, без да отговори на дузина въпроси. Аз самият бях спрян поне четири пъти през последната миля.
— Сигурно има някое уединено местенце, където да се срещна с Алекс.
— Навсякъде гъмжи от войници. Следват те на всяка крачка и без съмнение и сега ни следят иззад някое дърво. В края на гората един крайно нелюбезен лейтенант ме изстиска като лимон, докато успях да го убедя, че съм ти брат. Бог да ни е на помощ, ако не излезем от гората под ръка, пеейки хвалебствени химни за краля!
— Нима татко се е осмелил да нареди да ме следят? — извика възмутено Катрин.
— Прави го само за да те защити — отговори невъзмутимо Дамиен. — Въпреки това е досадно, признавам.
— Дяволски досадно! — Тя скочи от дървото и размаха юмрук. — Това трябва веднага да престане!
— На твое място не бих казал нито дума. Защото старата Катрин Ашброк, която всички познавахме и обичахме, без съмнение щеше да иска за всяка разходка в градината лична гвардия от поне две дузини драгуни. Внезапната смяна в настроението само би събудила излишни съмнения.
Катрин се отпусна тежко на ледения пън.
— Наистина ли съм била толкова глупава?
— Ти беше просто млада и неопитна и си въобразяваше, че си влюбена в Гарнър само защото беше напет офицер.
— Много правилно наблюдение, братко! Защо по-рано не ми обърна внимание върху непоносимото ми поведение?
Дамиен вдигна рамене.
— Бях сигурен, че няма да трае дълго, и се оказах прав. Всеки път, когато произнасяш името на мъжа си, очите ти заблестяват предателски и…
— Алекс… О, Дамиен, трябва да го видя!
— Той ще се радва да го чуе. Очевидно една позната нам млада дама е реагирала доста невъздържано, когато е взел необходимите мерки за сигурността й.
— Нима мисли, че още му се сърдя?
— Знаеш ли, вие двамата си приличате много повече, отколкото можеш да си представиш. Съпругът ти се мяташе из кантората ми като тигър в клетка и ме убеждаваше, че щяло да бъде много по-добре за всички засегнати, ако изобщо не се бил дуелирал с Гарнър. Не трябвало да те отвежда чак в Шотландия, щяло да бъде много по-добре, ако изобщо не те бил виждал и докосвал. Естествено аз му заявих, че е напълно прав.
Сърцето на Катрин спря да бие, раменете й увиснаха.
— Затова ли не е дошъл при мен? — попита с пресекващ глас тя. — Затова ли е посетил първо теб?
— Та той не знаеше дори дали наистина си в Дерби!
— Къде другаде бих могла да бъда?
— Забрави ли, че повечето аристократи бързат да избягат по-далече от напредващите варвари?
Дамиен улови брадичката й и вдигна лицето й към своето. Катрин се принуди да го погледне в очите.
— Освен това Алекс не знаеше дали си се представила за съпруга или за вдовица на Рефър Монтгомъри.
— Наистина ли? Значи през цялото време се е съмнявал в мен?
— Откъде е можел да разбере истината? Той участва във всяко сражение, във всички походи.
— Да, но… но той ми обеща, че ще дойде да ме вземе. Даде ми честната си дума. — Очите й отново се напълниха със сълзи. — Дамиен, трябва да го доведеш при мен. Моля те…
— Не мога, Кити. — Той сложи пръст върху устните й, за да задуши протеста й в зародиш. — В момента не знам къде е.
— А как тогава…?
— Той знае къде ще нощувам утре и обеща да дойде там, за да получи отговора ти.