Ключът на смелостта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на смелостта». Краткое содержание книги:
— Аха. Получи ли бележката ми?
Зоуи нави последните спагети на вилицата си.
— Да. Все пак проявяваш голяма щедрост.
Брад не можа да сдържи смеха си.
— Приеми го по следния начин: през последните няколко седмици „Малки удоволствия“ осигури значителен оборот на „Хоуммейкърс“. Това е начин да ви се отблагодаря. Е, готови ли са всички прозорци?
— Сигурно вече знаеш.
Не се и съмняваше, че Брад проверява дали всяко негово нареждане е изпълнено.
Вместо отговор, той повдигна чашата си.
— Майсторите казаха, че изглеждат добре. И че си ги почерпила с кафе и сладки.
Зоуи се усмихна и погледна към чинията му.
— А теб с две порции спагети.
Брад отвърна на усмивката й, взе бутилката вино и доля чашата й.
— Натъпках се — заяви Саймън. — Мога ли да поиграя видеоигри? С Брад?
— Разбира се.
Момчето стана от масата и гостът забеляза, че събра съдовете си и ги отнесе до мивката.
— Да пусна ли Мо вътре?
Зоуи закачливо докосна корема на сина си.
— Стига да стои далеч от гардероба ми.
— Първо ще помогна на майки ти да измие съдовете — каза Брад.
— Няма нужда. Наистина — възрази Зоуи, когато той последва примера на Саймън и вдигна чиниите си от масата. — Имам си система, а и Саймън с нетърпение очаква играта. След час трябва да си легне.
— Хайде, ела. — Момчето го задърпа за ръката. — Мама няма нищо против. Нали, мамо?
— Нямам. Всички вън от кухнята ми, включително и кучето.
— Ще дойда да ги забърша веднага щом победя този хлапак — обеща и Брад. — Няма да се бавя дълго.
— Мечтай си — запя Саймън и го поведе навън от стаята.
Сърцето на Зоуи преливаше от радост, докато разтребваше кухнята и слушаше веселия глас на сина си. Досега никой възрастен мъж не бе проявявал толкова искрен интерес към него, колкото Флин, Джордън и Брадли.
Очевидно бе, че Брадли е любимецът му. Веднага се бяха сближили, може би чрез някаква мистериозна мъжка химия. Трябваше не само да приеме това, а и да го насърчава.
Но първо трябваше да се погрижи Брад да разбере, че каквото и да се случи помежду им, то не бива да се отрази на приятелството му със Саймън.
Довърши работата си в кухнята, свари кафе и сложи на поднос чаши и чинийка бишкоти с шоколад.
Когато го внесе, завари Брад седнал с кръстосани крака на пода до Саймън. Кучето хъркаше, облегнало глава на бедрото му.
В стаята отекваха вибрациите на „WWF Смакдаун“.
— Мъртъв си! Мъртъв! — нареждаше Саймън, докато трескаво натискаше бутоните.
— Все още не, приятел. Ето ти!
Зоуи видя огромен русокос борец да поваля противника си и да му нанася жесток удар. От тонколоните зазвучаха стенания и ужасяващи викове.
Саймън се просна по гръб с разперени ръце и отвори уста.
— Победен съм — прошепна той с дрезгав глас. — Усетих вкуса на поражението.
— Свикни с него. — Брад протегна ръка и го потупа по корема. — Признай превъзходството на най-великия.
— Следващия път ти ще умреш.
— Никога няма да ме победиш на „Смакдаун“.
— Така ли? Сега ще видиш какво те очаква.
Саймън се претърколи и с вик скочи на гърба му.
Започна боричкане и писъци, които стоплиха сърцето на Зоуи. Дори не трепна, когато Брад прехвърли сина й над главата си и го повали на пода.
— Предай се, жалък дребосък.
— За нищо на света! — извика Саймън и избухна в неудържим смях от безмилостния гъдел, който последва, и завъртя глава, за да избегне влажния език на Мо. — Свирепото ми куче ще те разкъса на парчета.
— О, треперя от страх. Предаваш ли се?
С насълзени от смях очи, момчето продължи да се гърчи още десетина секунди.
— Добре, добре, престани да ме гъделичкаш или ще повърна.
— Не на килима ми — каза Зоуи.
Щом чу гласа й, Брад извърна глава и лакътят на Саймън се заби право в устата му.
— Опа.
Смехът изведнъж секна. Брад потърка малката рана с опакото на ръката си.
— Ще си платиш за това — изръмжа той с тон, който накара пръстите на Зоуи да трепнат върху подноса.
С премрежен поглед го видя да се изправя и в съзнанието й изплуваха ужасяващи образи. Отвори уста, за да извика, и бе готова да се втурне и да защити детето си, но след миг Брад го преобърна с главата надолу и отново го накара да се залива от смях.
С разтреперани колене и омалели ръце, тя отнесе подноса до масичката и когато го остави, съдовете изтракаха.
— Виж, мамо! Вися с главата надолу!
— Виждам. Време е да застанеш в нормална поза и да измиеш зъбите си.
— Не мога… — Саймън замълча, защото Мо го близна по лицето.
— Утре си на училище, Саймън. Хайде, приготви се за лягане. После ще слезеш да пожелаеш лека нощ на Брадли.