Дневен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич, Васильев Владимир Николаевич
- Серия: Патрулите #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневен патрул». Краткое содержание книги:
Вие вече знаете историята на Нощния патрул. Сега е време да научите и историята на Дневния патрул.
Послушайте, за себе си ще ви разкажат прокълнатите и проклинащите, онези, които ценят свободата повече от всяка Светлина, онези, чиито съдба ги е обрекла да черпят от живота, а не да дават.
И тогава може би ще разберете, че не всичко във вечната война между Доброто и Злото е толкова просто.
Изстрелях първия куршум в глезена на приятелчето на шофьора. За него краката не са толкова важни, няма да натиска с тях педала. Раната беше съвсем смешна, по-скоро изгаряне, отколкото рана от огнестрелно оръжие, но това се оказа напълно достатъчно. Момъкът падна с вой, а другият се вцепени и вдигна ръце нагоре. Интересно, за каква ме вземаха? За сътрудничка на федералната служба за сигурност на почивка?
— Напълно разбирам алчността ви — казах аз. — Икономиката е в разруха, не ви плащат заплати… Похотта — също. В края на краищата вашата юношеска хиперсексуалност си търси отдушник. За моята мога да кажа същото, между другото!
Дори раненият млъкна. Те попиваха всяка моя дума сред пълна тишина — през нощта шосето беше опустяло, само в далечината се виждаха приближаващи се светлини на фарове. Нощта беше чудна — тиха, звездна кримска нощ, а долу в ниското шумеше морето.
— Вие сте големи симпатяги — казах аз. — За нещастие сега нямам настроение за секс. Прекалено зле се държахте. Обаче!
Аз вдигнах пръста си нагоре и те го зяпнаха като хипнотизирани.
— Ние ще намерим изход!
Ако се съдеше по лицата им, те вече не очакваха нищо добро. Напразно. Все пак не съм убиец.
— Понеже сте двама и явно сте добри приятели, за вас няма да има проблеми да се задоволите взаимно. След това спокойно и без приключения ще отидем в лагера.
— Ах, ти! — Шофьорът направи крачка към мен, обаче насочената към двамата цев оказа нужния ефект.
— Има резервен вариант — съгласих се аз. — Може да бъдете отървани от излишните части на тялото. И залагам три към едно, че ще успея да го сторя от първия изстрел.
— Ти… — изсъска раненият. — Че заради нас ще те…
— За вас няма да дадат пукната пара — уведомих ги аз. — Сваляйте гащите и се залавяйте за работа.
У мен я нямаше онази сила, с която всеки Различен може да надвие човешката воля. Но сигурно гласът ми не беше изгубил своята убедителност.
Те се подчиниха. Направиха опит да се подчинят.
Понякога в отдела гледаме гей-порно — много е забавно. Също както вампирите и маговете на пропуска въртят често филми за лесбийки.
Но на кино актьорите се отдават на работата умело и до самозабрава. А тези двама тъпаци явно бяха притеснени от неочаквания обрат на събитията и не притежаваха съответния опит. Така че аз предимно се любувах на гледката на нощното море, хвърляйки по един поглед към момчетата, само за да не претупват нещата.
— Нищо — утеших ги аз, когато сметнах, че са достатъчно унизени. — Както се казва — първият път не се брои. В свободното време ще потренирате още. Хайде в колата!
— Защо? — изкрещя шофьорът, когато спря да плюе. Сигурно беше решил, че искам да ги застрелям и да ги бутна заедно с колата в морето.
— Нали ви наех да ме закарате? — учудено попитах аз. — И парите вече са платени.
Продължихме пътуването без приключения. Само по средата на пътя шофьорът се развика, че се мрази, че вече няма за какво да живее и че ще извие кормилото, за да се стоварим в пропастта.
— Хайде! — съгласих се аз. — С куршум в тила хич няма да те заболи при падането.
Той млъкна.
Не изпуснах пистолета от ръцете си чак до самия портал на „Артек“.
Вече бях отворила вратата, но изведнъж седнах обратно:
— Да ви кажа още нещо, момчета…
Те ме гледаха с омраза. Ако бях във форма, щях да изпомпам от тях огромни количества сила!
— По-добре не се опитвайте да ме намерите. Иначе тази нощ ще ви се стори рай. Ясно ли е?
Отговор не последва.
— Мълчанието е знак за съгласие — реших аз и скрих малкия „Astra Cub“ обратно в чантичката си. Идеално оръжие за една крехка жена… макар че през митницата се наложи да го пренесе Павел.
Тръгнах към портала, а нисанът с ръмжене се отдалечи. Надявах се, че злощастните обирджии-изнасилвачи ще имат достатъчно разум да се въздържат от отмъщение…
Впрочем, след ден-два щяха да престанат да ме вълнуват дребните местни бандити.
Ето по този начин в два часа през нощта пристигнах в „Артек“, където ми предстоеше да се възстановя.
„Да си пийвам бульончето“, както се беше изразил Карл Лвович, когато подписваше съответните разрешения.
Всеки образцов съветски пионер беше длъжен да извърши в живота си три неща — да навести Ленин в мавзолея, да отиде на почивка в „Артек“ и да върже връзката на октомврийче. След това можеше да пристъпи към следващата фаза на развитието си — комсомолската.
В краткото си пионерско детство успях да изпълня само първата точка. Сега имах шанс да наваксам един от пропуските.