Нощта на снайпера
- Автор: Хънтър Стивън
- Серия: Bob Lee Swagger #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нощта на снайпера». Краткое содержание книги:
Боб Лий Суагър не иска да буди демоните от миналото — когато баща му загива, той е едва 10-годишен и убийството променя завинаги живота му. Но докато преглежда старите бележници на своя баща, Боб открива очебийни разлики между официалната версия и записките на Ърл Суагър за последния случай, който е разследвал в деня на смъртта си. Връщането на Боб Лий Суагър и Ръс Пюти в градчето Блу Ай, където се е случило всичко преди 40 години, има ефекта на взривила се бомба. И първите, които ги пресрещат по пътя, са десет тежко въоръжени наемници. Боб Десетката отново е на огневата линия…
Джули се върна с колата и една чаша с лед. Той усети, че кутийката е студена, и отпи глътка, без да използва чашата.
— Продължавай — каза Боб.
— Казвам се Ръсел Пюти. Всъщност Ръсел Пюти-младши. На двадесет и две съм. Учих две години в Принстънския университет, преди да прекъсна. Името Пюти напомня ли ти нещо?
— Не още — отговори Боб.
— Баща ми е Ръсел (Бъд) Пюти-старши. Преди три години беше сержант в оклахомската пътна полиция. Едър мъж, от типа „старо момче“. Всички много го харесваха. Достоен човек. Списанията бяха пълни с това. Казваха, че ще направят телевизионен филм за него. Като онзи сериал „Служебен дълг“.
— Трябва да съм го пропуснал.
— Е, може и да не са го заснели — каза момчето. — Вече не говоря с баща си, така че не знам. Онова, което се случи, беше следното. През юни 1994 година тип на име Ламар Пай и двамина други мъже избягали от щатския затвор „Макалистър“ в Оклахома. Ламар, който беше силна криминална личност, им бил водач. Корав, склонен към насилие, много умен и крайно агресивен. Направи един тигел през Югозападна Оклахома, за който още се говори. Обири, убийства, отвличания, побоища. По някаква причина той и баща ми… е, било им е писано, и някак си се срещнаха. Ламар устрои засада на баща ми и го рани. Наистина съвсем леко, но уби партньора му. Баща ми го прие лично. Два пъти проследяваше Ламар. Три пъти е водил престрелки с Пай. Уби братовчед му. Уби една жена, която живееше с Пай, и най-накрая уби самия него. Отнесе лицето му и след това го простреля в главата.
— Струва ми се храбър мъж — отбеляза Боб.
— Е — отговори Ръс, сякаш оценката все още предстоеше. — Той беше тежко ранен. Прострелян в белия дроб. Куршумът счупи ключицата му. Увреждания на нервите осакатиха дясната му ръка. Оправи се и един ден каза на майка ми: „Обичам те и винаги ще те обичам, сбогом.“ И си тръгна най-спокойно една сряда сутрин. Премести се в другия край на града в малка къща близо до летището. Влюбил се и тръгнал с жената на партньора си. Тя е по-близо до моите години, отколкото до неговите.
— Извинявай, Ръс — прекъсна го Джули, — но за какво е всичко това? Какво общо има това с мъжа ми?
— Започнах да си мисля колко много изгубихме заради Ламар Пай. И при това имахме късмет. Измъкнахме се живи. Ламар Пай уби двама души при бягството си, уби Тед Пепър, партньора на баща ми. Тероризира един фермер и съпругата му и жената умря скоро след това. Отвлече и тероризира една млада жена и при един обир уби седем души, преди татко ми най-накрая да му види сметката. Ние имахме късмет. Седмина души легнаха в земята заради Ламар Пай. Работа за три месеца. Но Ламар ми отне семейството. Разби го. Каквото и да се е случило, това даде възможност на баща ми да напусне мама. Това насмалко не я уби. Честно да ви кажа, сега наистина мразя баща си. Как можа да й причини това след всичките години? Да постъпи така жестоко? И така, въпреки че всички Пюти оцеляха, Ламар все пак уби семейството ни. И с пушка не би могъл да се справи по-добре.
Той направи пауза и отпи глътка кола. Вече се беше стъмнило.
— Загложди ме любопитството. Откъде е този Ламар Пай? Какво го е изпълнило с толкова гняв, омраза и бяс? Защо е станал такъв? И си помислих: това е книга. Великолепна книга. Историята как баща ми видя сметката на Ламар Пай и какво го е създало.
— Ръс, ние все още не… — намеси се Джули.
— Скъпа, остави момчето да довърши — каза Боб. — Зная накъде ни води.
— Така си и помислих — каза Ръс. — Затова се свързах със затворническата управа в „Макалистър“. Аз съм журналист, бях помощник-редактор на лайвстайл страницата в „Дейли Оклахоман“ в Оклахома сити. Дадоха ми да прегледам досието му и нещата, които е оставил. Открих досието му от трудововъзпитателното училище, криминалното му досие, досието му от затвора и намерих ето това.
Той бръкна в портфейла си, разгъна един документ и го подаде на Боб.
— Скъпи, какво е това? — попита Джули.
Боб веднага го позна и потрепери. Беше от „Арканзас Газет“ от 24 юли 1955.
ПОЛИЦАЙ ГЕРОЙ УБИВА ДВАМА, ПРЕДИ ДА УМРЕ — това гласеше заглавието.
„Вчера вечерта на шосе 71 на север от Форт Смит сержант от щатската моторизирана полиция простреля и уби двама мъже, заподозрени в убийство, преди сам да умре от огнестрелните си рани, причинени му от двамата. Загина сержант Ърл Лий Суагър (45 г.) от окръг Полк, бивш сержант от морската пехота и носител на Почетния медал на Конгреса за храброст, проявена в сраженията в Тихия океан. Убити бяха Джим М. Пай (21 г.) от форт Смит и неговият братовчед Бъфорд «Бъб» Пай (20 г.), също от окръг Полк.“