Сблъсък
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Смъртоносен вирус плъзва из страната, света. Оцеляват група малка група хора, но това не пречи на разделянето им на два лагера — на доброто, и на злото. Ще успее ли група, водена от майка Абигейл да се пребори със Зловещия човек, всяващ ужас на всяка земна твар…
Алис Ъндърууд приготви на сина си три яйца, бекон, препечени филийки, сок и кафе. Когато се справи с всичко, освен с кафето, той бутна стола назад и запали цигара. Майка му стрелна цигарата с неодобрителен поглед, но не каза нищо. Това донякъде възстанови самочувствието му, но странната неувереност така и не изчезна. Знаеше, че майка му умее да изчаква.
Тя сложи горещата тенджерка в мивката и сапунената вода тихо изсъска. Лари помисли, че почти не се е променила. Беше малко по-стара — вече на петдесет и една, — с малко повече бели нишки в косите, но все пак в скромния стегнат кок преобладаваше черното. Простичка сива рокля — навярно с нея работеше. Бюстът й беше все тъй едър, сякаш напираше да изскочи навън… може би даже бе станал мъничко по-голям. Кажи ми искрено, мамо, пораснал ли ти е бюстът? Това ли е единствената промяна?
Посегна да тръсне цигарата в кафената чинийка, но майка му рязко я дръпна и сложи пред него пепелника, който винаги държеше в бюфета. Чинийката беше изцапана от кафе и изглеждаше съвсем нормално да тръска в нея. А пепелникът бе тъй безупречно чист, че Лари се навъси болезнено, когато поднесе цигарата към него. Да, тя умееше да изчаква и да залага примки, докато съвсем се оплетеш и почнеш да заекваш.
— Значи се завърна — каза Алис и се захвана да търка тенджерката с тел. — Какво те води насам?
Ех, мамо, един приятел ми разкри малките тайни на живота — че гаднярите се движат на глутници и тоя път се канят да ми видят сметката. Не знам дали „приятел“ е точната дума. В музикално отношение ме уважава не повече, отколкото аз уважавам допотопните дрънканици от началото на века. Но именно той ме накара да си плюя на петите, а нали май Робърт Фрост бе казал, че дом е мястото, където щат не щат, трябва да те приемат, щом пристигнеш? Вместо всичко това той изрече:
— Май съм се затъжил за теб, мамо. Тя изсумтя.
— Затова ли ми пишеше толкова често?
— Хич не ме бива в писането, знаеш.
Той лекичко духна през цигарата. Из въздуха заплуваха димни колелца.
— Я повтори.
— Хич не ме бива в писането — ухили се той.
— Но явно още те бива да се правиш на умник пред майка си. Не си се променил.
— Извинявай. Как я караш, мамо?
Тя сложи тенджерката на сушилото, отпуши мивката и изплакна зачервените си ръце от сапуна. После седна край масата.
— Горе-долу. Гърбът ме понаболява, но нали си имам хапчета. Справям се.
— Значи все си на крак, а?
— Е, веднъж закъсах малко. Но доктор Холмс оправи нещата.
— Мамо, тия доктори-масажисти са…
Щеше да каже „просто мошеници“, но навреме си прехапа езика.
— Какви са?
Той смутено се сви пред подканващата усмивка.
— В края на краищата ти си свободна, бяла и пълнолетна. Щом ти помага, всичко е наред.
Майка му въздъхна и измъкна от джоба на роклята си ролка зелени ментови хапчета.
— Де да бях само пълнолетна. Натежават годинките. Искаш ли?
Лари поклати глава и майка му разсеяно лапна хапчето.
— На вид си направо като девойче — поласка я той по стар навик. Някога тия думи неизменно даваха резултат, но сега по устните й плъзна само бледа усмивка. — Навъртат ли се пак мъжете около теб?
— Има такова нещо. А при теб как е?
— А, не — сериозно отвърна Лари. — Няма мъже. С момичетата ми върви, обаче никакви мъже.
Надяваше се да я разсмее, но срещна само все същата бледа усмивка. „Тревожа я — помисли той. — Това е. Не знае защо съм дошъл. Вече три години откакто ме чака да се върна. И не е искала друго, освен да си стоя където съм.“
— Какъвто беше, такъв си остана — каза тя. — Все се шегуваш. Нямаш ли постоянна приятелка?
— Гледам да спазвам дистанция, мамо.
— Винаги си го правил. Е, поне едно трябва да ти се признае. Не съм чула да си вкарал в беля някое добро, набожно момиче. Или си много предпазлив, или имаш голям късмет.
Той се постара да прикрие изненадата. За пръв път я чуваше да говори за секс, макар и непряко.
— Както и да е, с времето ще поумнееш — продължаваше тя. — Казват, че ергенският живот бил най-весел. Не е вярно. Просто остаряваш, грохваш и ставаш противен като мистър Фриман от партерния апартамент. Вечно стои на прозореца и чака кога ще задуха вятър.
Лари изхъмка.
— Чух ти песента по радиото. Казвам на хората, че това е синът ми. Моят Лари. Повечето не вярват.
— Значи я чу?
И се запита защо не го бе споменала от самото начало, а трябваше да увърта надълго и нашироко.
— Ами да, непрекъснато я въртят по оная радиостанция, дето я слушат младите момичета.
— Харесва ли ти?
— Доколкото изобщо мога да харесам подобна музика. — Тя го погледна право в очите. — Мисля, че на места звучи доста откровено, Лари.