Избрах теб
- Автор: Филипс Сюзън
- Серия: chicago stars/bonner brothers #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Янкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрах теб». Краткое содержание книги:
— Не знам нищо за футбола, господин Кейлбоу. Имате късмет, че оставям всички вас на мира.
Тя се заигра с връзките на гърдите си, но той не лапна въдицата.
— Не можете просто така да изоставите един отбор от Националната футболна лига!
— Не виждам защо пък не.
— Нека да ви кажа за един от най-чистите таланти, които имаме, едно хлапе на име Боби Том Дентън. Преди три години Бърт пръв направи подбора си и тогава го намери в Тексаския университет. Оказа се, че не е сгрешил, защото Боби Том е на път да стане един от най-добрите.
— Защо ми казвате това?
— Защото, госпожице Съмървил, Боби Том е от Тилъроуза; Тексас. Да го накарат да живее в щата Илинойс дори за част от годината е предизвикателство към представата му за мъжественост. Баща ви разбираше това и се захвана да преговаря за нов договор с Боби Том, преди хлапето да започне да мисли твърде много дали му се харесва да живее в Далас целогодишно. Преговорите бяха завършени точно преди Бърт да умре. — Той прокара ръка през гъстата си тъмноруса коса. — И сега вие притежавате Боби Том Дентън, заедно с един чудесен пазач на куотърбека на име Дарнъл Пруит и един защитник, който най-много обича да кара лошите момчета да изпортват топката. За съжаление вие не получавате каквото трябва срещу парите си, дадени за тях, защото те не играят. И знаете ли защо не играят. Защото вие сте прекалено заета с всичките тези боксери и не можете да подпишете проклетите договори.
Горещ пламък от гняв избухна в нея и тя скочи от мястото си.
— Господин Кейлбоу, току-що ми проблесна нещо. Току-що осъзнах, че Боби Том Дентън не е единственият човек, когото притежавам. Поправете ме, ако греша, но не е ли истина, че съм и ваш работодател.
— Вярно е.
— Тогава сте уволнен.
Той я изгледа продължително и кимна рязко.
— Добре.
Без да продума повече, се запъти навън.
Гневът й се стопи така бързо, както беше дошъл и на негово място се появи тревогата. Какво направи тя? Дори и глупак можеше да разбере, че човек, който не разбира нищо от управление на футболен отбор, не бива дори да си помисля да уволнява главния треньор. Точно затова импулсивно поведение я предупреждаваше Виктор постоянно.
Тя чу решителните стъпки на Дан по мраморния под и се втурна в коридора.
— Господин Кейлбоу, аз…
Той се обърна към нея и провлечените му думи се процедиха като бавнодействаща отрова.
— Петте ми минути свършиха.
— Но аз…
— Вие бяхте тази, която поставихте ограничението във времето.
Точно когато той се пресегна към бравата, в ключалката се завъртя ключ, вратата се отвори и от другата страна се показа Виктор. Беше облечен с прилепнала фланелка от черна коприна, маскировъчни панталони, тиранти от оранжева кожа и мотоциклетни ботуши. Тъмната му коса падаше по раменете, права и лъскава. В ръцете си държеше кафява хартиена кесия. Беше красив и мил и тя не помнеше някога толкова да се е радвала да види някого.
Само за няколко секунди очите му сякаш обхванаха всичко — трескавото изражение на Фийб и вкамененото лице на Дан Кейлбоу. Виктор се обърна към двамата с хубавата си усмивка.
— Компания! Донесох ти оризови питки и зелеви kimchi, Фийб, а за мен chapch’ae и pulgogi. Знаеш колко лоша ще бъде храната довечера, затова реших, че първо трябва да се подкрепим. Обичате ли корейска кухня, треньор Кейлбоу?
— Не вярвам някога да съм ял нещо такова. А сега, ако ме извините…
Виктор, с повече смелост от доста други мъже, се изправи точно пред Дан.
— Моля ви! Наистина трябва да настоя. Най-добрият корейски ресторант в Ню Йорк е само на три пресечки оттук. — Той протегна ръка, за да се запознаят. — Виктор Жабо. Мисля, че не се запознахме на онова ужасно погребение, но аз съм голям почитател на американския футбол. Но все още се уча и бих приветствал възможността да задам няколко въпроса на някой специалист. Нападението отгоре, например… Фийб, трябва ни бира! Когато говорят за футбол, американските мъже пият бира. Ще поприказваме, нали?
Виктор беше избутал постепенно Дан на няколко крачки обратно в апартамента, но сега Дан се закова на място, очевидно решил да не мърда по-нататък.
— Благодаря за поканата, Виктор, но ще трябва да откажа. Госпожица Съмървил тъкмо ме уволни и аз като че ли нямам настроение за гостуване.
Виктор се разсмя и тръсна кесията с храна в ръцете на Фийб.
— Трябва да се научите кога да обръщате внимание на Фийб и кога не. Вие, американците, наричате хора като нея… — Той се поколеба в търсене на най-подходящата фраза. — … е, все оплесква нещата.