Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
В онази стая преди много години Улси плетеше паяжина, която трябваше да доведе до свалянето на един папа, издигането на друг и унищожението на Рим. Това щеше да предизвика вълнения, които щяха да унищожат онази Европа, която познавахме. Разбрах, че негово сатанинско преосвещенство ще стигне до същността на въпроса, когато нави пурпурните ръкави на расото си и се наведе напред. Наблюдавах го внимателно. Не смеех да погледна към дебелия Хенри, който се беше свил в стола си, сърбаше виното и ми хвърляше убийствени погледи.
Улси снижи глас.
— Медичите се върнаха във Флоренция, която сега се управлява от кардинал Джулио де Медичи. Той вярва, че Адриан е много болен и няма да живее дълго — Улси погледна огромния си пръстен с рубин, в който се говореше, че е затворил могъщ демон. — Кардинал Джулио иска да знае какво ще стане, ако Адриан умре и кардиналите отново се съберат на конклав.
— Искаш да кажеш, скъпи чичо — намеси се Бенджамин, — че кардинал Джулио де Медичи иска подкрепата ти, ако това се случи.
Улси се облегна на стола си.
— Скъпият ми племенник! Умен както винаги.
— И какъв отговор трябва да му дадем? — попита Бенджамин.
Улси сви рамене, сложи лакти на облегалките на стола и преплете пръсти.
— Ще напишем писма до кардинал Джулио. Но истинският отговор ще бъде предаден от теб. Ще му кажеш: „Англия ще каже «да», ако когато Англия попита, Рим каже «да»“ — той се усмихна на озадачените ни лица. — Знаеш ли какво означава това, скъпи племеннико?
Бенджамин поклати глава.
— Чудесно! — каза Улси. — Не е нужно да знаеш. Но когато моят брат во Христе те попита, а той ще те попита, това е отговорът, който трябва да му дадеш — той започна да рови из парчетата пергамент на бюрото. — Времето лети. Утре Албрици си заминават и вие ще тръгнете с тях. Ще ви дадем нужните писма и пари за пътуването. Трябва да пътувате до Флоренция. Ще помогнете на лорд Родриго да открие убиеца на брат си. Ще се срещнете с художника на този прекрасен портрет — Улси вдигна ръка към картината, която висеше на стената зад него. — Ще предадете съобщението ни на добрия кардинал и ще ни донесете отговора му.
— Кое от тези неща е най-важното, скъпи чичо? — попита Бенджамин. — И какво ще стане, ако не успеем да открием убиеца на лорд Франческо?
Улси елегантно сви едното си рамо.
— Не мога да ти кажа. Но лорд Родриго ще държи да получи удовлетворение. Флоренция трябва да разбере, че ръката на английското правосъдие е дълга и безмилостна. На английска земя беше извършено престъпление срещу пратеник в кралския двор. Негово величество настоява най-много на това.
Хенри остави чашата си с трясък и ме повика с пръст. Изправих се.
— Приближи се! Още!
Подчиних се, той сграбчи жакета ми и се оригна силно в лицето ми. Безумните му свински очички ме гледаха яростно.
— Ако не свършиш работа — изсъска звярът, — изобщо не се връщай у дома!
Глава пета
Страхувах се от дебелия Хенри, но стоях там с каменно лице, макар стомахът ми да се свиваше. Улси лекичко потупа краля по рамото.
— Твое величество — измърка той, — мастър Шалот ще успее. Разбира се, с помощта на моя знаменит племенник.
— Не доведоха Трокъл — измърмори дебелият негодник, стрелкайки ме със свинските си очички.