Пътуване извън тялото
- Автор: Монро Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Хайтова-Ифандиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване извън тялото». Краткое содержание книги:
Нито едно от заключенията на тези проучвания обаче не се е базирало на собствен опит. Робърт Монро открива случайно способността да се отделя от тялото си и неговите пътешествия приличат на истинско приключение в един загадъчен свят. Нещо повече, с присъщата на репортера точност (по професия авторът е журналист и бизнесмен) той дава възможност на всеки да навлезе в техниката на това странно явление. Но с уговорката... тя е опасна.
Редица съвременни схващания за отвъдното и психическото търпят корекции в труда на Робърт Монро. Заключенията на американския автор в много случаи се оказват далеч по-авангардни от фройдистката, например.
В същото време ще можете да откриете и познати детайли от преживявания на други хора, престъпили прага на непознатото. Те се основават на една обективна и неподлежаща на съмнение реалност — съществуването на живот извън физическата какавида.
От издателя
Коментар: Чудя се какво ли видя тя да стои върху стрехата? Също, защо тази посока? Очевидно концентрацията ми е била отново провалена.
29 юни 1960 г. Късна вечер
Температура 70°F, влажност — средна, барометрично налягане — също около средното, физически уморен. Бушуващите страсти се появиха в Точка на задържане, преди заспиване, при изпълнение на заплануваното посещение у д-р Андийа Пухарич някъде в Калифорния. За кратко се движех на сляпо, после спрях. Четирима души бяха насядали около маса, трима мъже и момче на около единадесет години. Очевидно не бе д-р Пухарич, освен ако не бе необикновена ситуация. Попитах ги къде се намираха, къде бе това място, град или щат. Въпросът ми остана без отговор. Почувствах безпокойство и предпазливост от тяхна страна. Попитах отново. Момчето се обърна и вероятно щеше да отговори, когато един от мъжете извика: „Не му казвай!“ Ясно бе, че по някаква причина са изплашени от мен. Извиних се за проявеното безпокойство и обясних, че все още съм новак по отношение на нематериалното. Обърнах се и напуснах, защото не желаех да им причинявам неудобство. Върнах се към материалното без да преживея нищо. Продължителност на отсъствието — осемнадесет минути.
Коментар: Никаква връзка с дейността на д-р Пухарич по същото време, както той ми разказа. Отново неправилна посока, без да е възможно определянето й. Защо присъствието ми предизвика такива страхове?
Тази неспособност да контролирам посоката бе и остава главната пречка пред възпроизвеждането на последователност и повторяемост. Резултатите от тези опити доведоха до много смущения, сходни с горните, а твърде много следваха подобен шаблон. Ето такъв случай, който даде доказателствени данни, въпреки че включените хора не знаеха и не знаят за своето участие.
17 ноември 1962 г. Сутрин
Температура 40°F, средна влажност, барометрично налягане — под средното, физически отпочинал. Започнах броенето за релаксация, използвах модела на мозъчния сексуален център заедно с дишане през уста, за да възпроизведа състоянието. За да изляза от тялото, използвах и обелването, сякаш външният пласт на материалното е бил отстранен, почувствах се свободен и започнах да летя из стаята. Планът ми бе да посетя Ендрю Бансън. Началото на пътуването бе бавно, за да мога да разгледам околностите, доколкото е възможно. Преминах бавно през западната стена, усещайки фрактурата на всеки слой от материята на стената. Преминах в друга стая, обзаведена като всекидневна, после в трета — отново всекидневна. Нямаше никой. Скоростта стана по-бърза. Не се виждаше нищо, освен сивочерна мъгла. Все още концентриран върху г-н Бансън, накрая спрях. Намерих се в стая с нормални размери, спалня с трима души в нея. Вдясно имаше огромно легло и в него лежаха двама възрастни. До леглото отляво седеше малко момиче, на около пет-шест години. Момиченцето погледна право към мен и каза възбудено: „Знам какво си ти!“
Обърнах се към нея толкова топло и нежно, колкото ми бе възможно, така че да не я изплаша, и казах: „Наистина ли знаеш? Отлично! И какво съм аз?“ Тя въобще не бе изплашена, когато отговори: „Ти си астрален образ!“ (Може и да е употребила друг израз, например „дух“, но определено бе неразбираем за нея по какъвто и да е начин.) Попитах я къде живее и коя година е в момента, но тя не можа да ми даде отговор и затова се обърнах към двамата в леглото. Опитах се да бъда внимателен, за да ги предпазя от уплаха, но бе очевидно, че те вече са стреснати. Попитах ги коя е годината, но те сякаш не разбраха (няма знание за времето в надсъзнателното?). Концентрирах се върху мъжа и го питах за името му и къде живее. Отговори нервно. Махнах се, защото тревогата му нарасна. Погледнах през прозореца, за да разпозная областта. Навън се виждаше малък покрив, като козирка на покрита тераса. Отдолу бе улица с много дървета и затревени площи в средата. До бордюра бе паркирана кола, тъмна лимузина.
Усетих нужда да се върна към материалното и попитах тримата дали искат да ме видят как „се махам“. Малкото момиче имаше голямо желание, двамата възрастни изглеждаха облекчени. Използвах техниката на протягането, изстрелях се през тавана и без проблеми се върнах към материалното. Причина за обратното връщане във физическото тяло: сухо гърло поради дишане през устата. Време на отсъствие — около четиридесет и две минути.