Лайла (Изследване на нравствеността)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лайла (Изследване на нравствеността)». Краткое содержание книги:
„Лайла“ е вълнуващ разказ за тази катастрофално комична среща, за дълбоката криза, която героинята отприщва у Федър, предизвиквайки го с най-същностните човешки въпроси: що е добро? Какво е мястото на ценностите в нашия живот? Защо сме толкова еднакви и различни?…
„Доколкото културните конфигурации, основните ценностни нагласи, преобладаващите нрави и тям подобни се възприемат като отправна точка и определящ фактор, те имат статут на неанализирани предположения. Самите въпроси, които биха ни позволили да разберем нормите, най-често не се задават и става много трудно, ако не и невъзможно да се осмислят някои факти за обществото.“
Нрави, определящи фактори, норми… ето как социолозите вместваха в своя жаргон нещата, които подлагаха на нападки. Така разбираш, че си попаднал вътре в ограденото със стена пространство, помисли си Федър. Жаргонът. Откъснали са се от останалия свят и говорят на жаргон, разбираем единствено за самите тях.
„Нещо още по-лошо — пишеха по-нататък авторите, — обясненията, измамно лесни от гледна точка на нормите или ценностните нагласи, водят до пренебрегване на методологическите проблеми. По силата на присъщите им субективни емоции и морално естество нормите и особено ценностите най-трудно се установяват със сигурност. Те са ябълката на раздора и предметът на споровете… Изследователят… е склонен да обяснява известното с неизвестното, определеното с неопределеното. Той разкрива нормативните принципи толкова мъгляво, че те да са приложими във всякаква ситуация. Така например ако американците харчат много пари за алкохол, театър, кино, тютюн, козметика и бижута, обяснението е много просто — те изповядват идеологията на добре прекараното време. Ако, от друга страна, няма обществена близост между белите и негрите, то е поради ценностите на «расизма». Циничният критик би могъл да препоръча за удобство на произволните тълкувания ценностите на «културата» винаги да се представят по двойки от противоположности.“
„Когато се формулират определения — твърдят Блейк и Дейвис, — за пореден път се доказва мъглявият характер на «ценностите». Ето например определението за «ценностна ориентация» в една книга от 437 страници на същата тема:
Ценностните ориентации са сложни, но ясно структурирани (йерархични) принципи, произтичащи от взаимодействието между три аналитично различими елемента на оценъчния процес — познавателния, афективния и директивния, — които подреждат и насочват безкрайния поток от човешки постъпки и мисли, съотнесени към решаването на «общочовешките проблеми».“
Горкият Клъкхоун, помисли Федър. Това е неговото определение. Беше невъзможно да пробие с него.
От нападките Федър изпита желанието да влезе вътре зад стената и да почне да спори. Твърдението, че ценностите са мъгляви и затова не бива да се използуват при първична класификация, е невярно. Няма нищо мъгляво в преценките от гледна точка на ценностите. Когато гласоподавателят се приближава до изборната урна, той преценява според своите ценности. Какво мъгляво има тук? И изборите не са ли проява на култура? Кое им е мъглявото на нюйоркските фондови борси? Те не се ли занимават с ценности? Ами държавната хазна? Има ли на света нещо по-конкретно от данъчното управление? Както непрекъснато повтаряше Клъкхоун, ценностите никак не са мъгляви, когато се разглеждат от гледна точка на практиката. Те стават мъгляви само когато се съобразяваш с мнението на другите, за да се опиташ да ги вместиш в жаргона на антропологията.
Реакцията срещу „ценностите“ на Крьобер и Клъкхоун ясно показваше какво точно е възпряло Федър да не навлиза в тази област. В нея неизбежно стигаш до задънена улица, защото на всяка крачка трябва да оспорваш използуваните основни понятия. И бездруго е доста трудно да се говори за индианците — в края на всяко изречение неизбежно стигаш до някой метафизичен спор, който е трябвало да се реши преди създаването на антропологията, а не след това.
Точно тук беше проблемът. Цялата културна антропология приличаше на къща, построена върху подвижни интелектуални пясъци. Опиташ ли се да направиш надстройка от данни с някаква теоретична тежест, цялата конструкция потъва и се разпада. Предметът, който иначе би могъл да се нареди сред най-полезните и продуктивни науки, беше западнал не защото хората, които се занимаваха с него, не струваха или темите бяха незначителни, а поради структурата на научните принципи, която не представлява издръжлива основа.