Дъблинчани. Портрет на художника като млад

— Ех, нашият стар Дъблин си я кара полечка-лечка — продължи Игнейшъс Галахър, — за такива работи никой не е и чувал.

— Скучно трябва да ти е тук — забеляза Малкия Чандлър — след всичко, което си видял.

— Как да ти кажа — отвърна Игнейшъс Галахър, — просто е отмора да се върнеш тук, разбираш ме, нали? И в края на краищата това е родината, както му е думата, не е ли така? Щеш не щеш, нещо все те тегли към нея. Човещина… Но разкажи ми нещо за себе си. Хоган ми каза, че си вкусил от… брачното блаженство. Преди две години, така ли?

Малкия Чандлър се изчерви и се усмихна.

— Да — потвърди той. — Ожених се миналия май преди година.

— Значи още не е много късно да ти честитя — рече Игнейшъс Галахър. — Не знаех адреса ти, инак щях още навремето да пиша.

Той подаде ръка и Малкия Чандлър я стисна.

— И тъй. Томи — продължи другият, — пожелавам на теб и на семейството ти всичко най-хубаво, стари момко, цял куп пари и смърт да не видиш, докато аз не те застрелям. Това са пожелания на искрен приятел, на стар приятел. Вярваш ми, нали?

— Вярвам ти — рече Малкия Чандлър.

— Бебешори? — запита Игнейшъс Галахър.

Малкия Чандлър пак се изчерви.

— Имаме едно дете — рече той.

— Син или дъщеря?

— Момченце.

Игнейшъс Галахър шумно плесна приятеля си по гърба.

— Браво! — похвали го той. — Не съм се съмнявал в тебе, Томи.

Малкия Чандлър се усмихна, вгледа се смутено в чашата си и захапа долната си устна с три бели като на дете зъба.

— Надявам се, ще ни погостуваш някоя вечер, преди да си отидеш — покани го той. — Жена ми много ще се радва. Ще си попеем.

— Много ти благодаря, стари момко — каза Игнейшъс Галахър. — Съжалявам, че не се видяхме по-рано. Но аз си заминавам утре вечер.

— А тази вечер…

— Страшно съжалявам, момчето ми. Там е работата, че съм дошъл тук с един познат, много интересна личност, и се уговорихме да отидем на карти. Да не беше това…

— Е, в такъв случай…

— Но чакай да видим — внимателно рече Игнейшъс Галахър. — Догодина пак може да прескоча за малко, щом веднъж счупих леда. Само ще отложа удоволствието.

— Добре — съгласи се Малкия Чандлър. — Следващия път непременно ще ни дойдеш на гости. Разбрахме се, нали?

— Дадено! Дойда ли догодина, parole d’honneur48.

— И за да полеем сделката — подзе Малкия Чандлър, — ще вземем още по една.

Игнейшъс Галахър извади голям златен часовник и го погледна.

— Нали ще е последна? — рече той. — Защото, както знаеш, имам среща.

— Да, да, разбира се — каза Малкия Чандлър.

— Добре тогава — съгласи се Игнейшъс Галахър. — Нека пийнем още по една за deoc an doruis49 — нали върви добре по вашенски за едно уиски?