Гай-джин (Част I)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част I)». Краткое содержание книги:
Това не е исторически роман, а художествена измислица. Много от събитията се споменават от историците и в самите исторически трудове, но невинаги са свързани с истински случки. Това не е роман за някоя реална личност, която е живяла или се предполага, че е живяла, нито за някоя съществувала компания. Запазил съм истинските имена на кралете, кралиците и императорите, както и на няколко генерали и други видни личности. Освен това съм разигравал историята — мястото, начина, хората, причините, времето на събитието, — така че да подхожда на моята реалност и може би по този начин да разкажа истинската история на това, което е било и е отминало.
— А г-н Тайърър?
— Той е добре, госпожице, само повърхностна рана. Най-добре ще е да вървим.
Лим рече раздразнено:
— Аййиайя, не далеч. Бърже, бърже, няма значение. — Той вдигна лампата и се отдалечи в нощта, мърморейки си оживено на кантонски диалект13.
„Нахален негодник“ — помисли си офицерът. Беше висок лейтенант от Кралските военноморски сили, казваше се Джон Марлоу. Така или иначе последваха китаеца. Моряците веднага образуваха защитна преграда, разузнавачите излязоха напред.
— Добре ли сте, г-це Анжелик? — попита офицерът.
— Да, благодаря. — Тя пристегна шала по-плътно на раменете си, като внимаваше къде стъпва. — Каква ужасна миризма!
— Боя се, че това е от тора, който те използват за наторяване, както и от ниския отлив. — Марлоу беше на двайсет и осем, с жълтеникаво рижава коса и сиво-сини очи, иначе капитан от кораба на Нейно величество „Пърл“, парна фрегата с 21 оръдия, но сега временно изпълняваше длъжността лейтенант на флагмана, пряко подчинен на адмирал Кетърър. — Искате ли носилка?
— Благодаря ви, добре съм.
Лим вървеше малко по-напред и им осветяваше пътя по тесните пусти улици. В Канагава беше тихо, макар че от време на време иззад високите стени, пронизани тук-там от малки залостени портички, избухваше буен пиянски смях, мъжки и женски. Висяха множество декоративни табели на японски.
— Това кръчми и хотели ли са? — попита тя.
— Предполагам, че е така — рече Марлоу деликатно.
Лим ги чу и се изсмя тихо. Неговият английски беше перфектен — беше го учил в мисионерското училище в Хонконг. Според инструкцията той внимателно криеше този факт и винаги използваше пиджин, като се преструваше на глупав; по този начин научаваше много тайни, които имаха огромна стойност за него и за неговите началници от Тонг14, както и за техния водач — славния Чжан, Гордън Чжан, компрадора на компания Струан. Компрадор е човек, обикновено от добро евразийско семейство, необходим като посредник между европейските и китайските търговци, който свободно владее английски език и китайските диалекти и в чиито ръце са съсредоточени поне десет процента от всички сделки.
„О, надута, млада госпожице, преливаща от незадоволена страст — мислеше развеселено Лим, тъй като знаеше много неща за нея, — чудя се, кой от тези смрадливи кръглооки пръв ще те разтвори широко и ще влезе в също толкова миризливата ти женска порта? Наистина ли е толкова недокосната, колкото се преструваш, или внукът на Зеленоокия дявол Струан вече се е насладил на облаците и дъжда? В името на всички богове, големи и малки, доста скоро ще го узная, защото твоята прислужничка е дъщеря на третата братовчедка на сестра ми. Вече зная, че късите ти косъмчета отдолу се нуждаят от оскубване, че са руси като косата ти и прекалено гъсти, за да задоволят цивилизован човек, но навярно се харесват на варварите. Пфу!
Аййиайя, но животът е интересен. Обзалагам се, че това нападение ще причини на двамата чужди дяволи и на говноядците по тези острови много проблеми. Чудесно! Дано всичките се издавят в собствените си лайна!
Интересното е, че внукът на Зеленоокия дявол е тежко ранен и така продължава лошата джос на всички мъже от неговия род, интересно, че нашият най-бърз куриер вече носи новината тайно към Хонконг. Колко съм умен. Но нали съм от Средното кралство и, разбира се, съм по-висше същество.
Ала лошият вятър за един е добър за друг. Новината сигурно страшно ще снижи цената на акциите на Търговската къща. С тази предварителна информация аз и приятелите ми ще спечелим много. В името на всички богове, ще заложа десет процента от печалбата си на следващите надбягвания в Хепи Вали за коня с номер четиринайсет, днешната дата според варварското летоброене.“
— Хо! — извика той и посочи с ръка. Централните кули на храма се извисяваха над уличките и сокаците сред мънички едноетажни къщички, всички отделени една от друга, макар и скупчени като кутийки на медена пита.
Двама гренадири и един сержант стояха на стража пред портата на храма, добре осветена с петролни лампи, а до тях — Бабкот.
— Здравей, Марлоу — рече той усмихнат. — Това е неочаквано удоволствие, добър вечер, госпожице. Какво е…
— Извинете, докторе — прекъсна го Анжелик, като се взря в него, поразена от ръста му, — но чухме, че Малкълм, г-н Струан, бил тежко ранен.
— Съсечен е доста лошо, заших го и сега спи дълбоко — отвърна Бабкот непринудено. — Дадох му успокоително. Ще ви заведа при него след секунда. Какво става, Марлоу, защо…
— А Филип Тайърър? — пак го прекъсна тя. — И той ли е тежко ранен?
13
Един от основните диалекти в китайския език.
14
Тайно дружество в Китай.