Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Смърт в Маркет Бейсинг (Ранните случаи на Поаро. Част втора)». Краткое содержание книги:
— Много правилно, mon ami. Аз не обичам — как го казвате вие — да си трая!
Пророчеството на Поаро напълно се оправда. Нашият спътник от екскурзията с кафявия костюм се оказа някой си мистър Нортън Кейн. Той отишъл направо в хотел „Джордж“ в Манкхамптън и останал там следобеда. Единствената улика срещу него беше тази на мис Дюрант, която беше заявила, че го е видяла да си взема багажа от автобуса, когато бяхме на обед.
— А това само по себе си не е нещо подозрително — заключи замислено Поаро.
След тази забележка той потъна в мълчание и отказа да разисква с мен повече този случай, а когато настоях, ми обясни, че се е отдал на размисъл за мустаците по принцип и че аз също трябвало да помисля по въпроса.
Открих обаче, че той бе питал Джоузеф Аронс — с когото прекара вечерта — за всички възможни подробности около мистър Бейкър Уд. Тъй като и двамата бяха в един и същ хотел, имаше вероятност да се съберат още някои трошици информация. Но това, което Поаро научи, го запази за себе си.
След няколко разговора с полицията Мери Дюрант се върна в Ебърмът с един ранен сутрешен влак. Обядвахме с Джоузеф Аронс и след това Поаро ме извести, че е разрешил проблемите на театралния агент задоволително и че можем да се върнем в Ебърмът, когато пожелаем.
— Но не по шосе, mon ami, този път ще пътуваме с железницата.
— Страхувате се да не ви оберат джоба или пък да не би да срещнете друга дама в затруднение? — попитах го аз.
— И двете неща, Хейстингс, могат да ми се случат и във влака. Не, истината е, че бързам да се върна в Ебърмът час по-скоро, защото искам да продължа с нашия случай.
— Нашият случай?
— Но да, приятелю. Мадмоазел Дюрант ме помоли да й помогна. От това, че работата сега е в ръцете на полицията, не следва, че съм свободен от ангажиментите си. Дойдох тук по задължение към един стар приятел, но никога няма да чуете да се говори, че Еркюл Поаро е изоставил непознат човек в беда! — И той се изпъчи гордо.
— Мисля, че вие бяхте заинтересуван още преди това — хитро подхвърлих аз. — В бюрото за автобуси, когато за пръв път зърнахте онзи младеж, макар че не зная какво привлече вниманието ви тогава.
— Не знаете ли, Хейстингс? А трябва. Е, това ще остане моя малка тайна.
Преди да заминем, разменихме няколко думи с полицейския инспектор, натоварен със случая. Той беше разпитал мистър Нортън Кейн и разказа на Поаро под секрет, че маниерите на младежа никак не му харесали. Мистър Кейн се държал нахално, отричал и си противоречал.
— Но как точно е направил номера, не можах да разбера — призна той. — Би могъл да предаде „нещото“ на съучастник, който веднага е отпрашил с бърза кола. Но това е само теория. Трябва да намерим колата и съучастника и да го притиснем до стената.
Поаро кимна замислено.
— Смятате ли, че точно така е извършено престъплението? — попитах Поаро, когато се настанихме във влака.
— Не, приятелю, не е било извършено така. Много по-хитро от това.
— Няма ли да ми кажете?
— Още не. Знаете моята слабост — обичам да пазя малките си тайни до самия край.
— А краят скоро ли ще настъпи?
— Много скоро.
Пристигнахме в Ебърмът малко след шест и Поаро насочи веднага таксито към магазина, който носеше името „Елизабет Пен“. Той беше затворен, но Поаро позвъни и на вратата веднага се появи Мери, като изрази почудата и радостта си, че ни вижда така ненадейно.
— Моля влезте да ви запозная с леля ми — каза тя.
Поведе ни към една задна стаичка. Посрещна ни възрастна дама; тя имаше бяла коса и сама приличаше на миниатюра с розовобялата си кожа и сините си очи. На доста превитите си рамене беше наметнала пелерина с безценна старинна дантела.
— Това ли е великият мосю Поаро? — попита тя с нисък, приятен глас. — Мери ми разказа за вас. Просто не можех да повярвам. Сигурно ще ни помогнете в нашата беда. Ще ни посъветвате ли какво да направим?
Поаро я изгледа за миг и сетне се поклони.
— Мадмоазел Пен, правите прекрасно впечатление. Но трябва наистина да си пуснете мустаци.
Мис Пен изпъшка и отстъпи назад.
— Вчера сте отсъствали от работа, нали? — продължи Поаро.
— Бях тук сутринта. По-късно ме заболя главата и се прибрах вкъщи.
— Не вкъщи, мадмоазел. Защото вашето главоболие се нуждаеше от промяна на въздуха, нали? А вярвам, че въздухът на Чарлок Бей е много лековит, нали?
Поаро сграбчи ръката ми и ме дръпна към вратата. Там спря и заговори през рамо: