Текила и синьо дайкири
- Автор: Ливайн Пол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Текила и синьо дайкири». Краткое содержание книги:
Проклет да бъде! Проклет да бъде заради болката, която остави след себе си!
Спомни си за миг как баща й я вдигаше и я завърташе, краката й се вдигаха почти успоредно на земята, докато тя крещеше от удоволствие. Баща въртележка. Спомняше си го като висок човек, но години по-късно беше виждала снимки на Айрини и Нелсън Лорд заедно. Бяха горе-долу на една височина, а Айрини беше метър и седемдесет. Триковете на съзнанието, помисли си тя. Какво още се беше изкривило в спомените й? И какви други тайни криеше майка й в черното си лакирано сандъче за бижута.
Тазгодишният Бигбай
16
В рамките на седем минути съдия Алвин Шуорц — осемдесет и една годишен, късоглед, разсеян и заядлив като хемороид — заплаши Стив, че ще го арестува за обида на съда, нареди му да си обуе панталоните, въздържа се да се произнесе за делото по ускорената присъда, изхвърли всички адвокати от кабинета си, но нареди госпожица Тами Степфорд и целият й силиконов чар да останат, докато Негова милост обмисля важните правни прецеденти, свързани с телесни повреди, нанесени по време на борба с жени по бикини в басейни, пълни с лимоново желе.
Стив излезе от Съдебната палата в приповдигнато настроение. Виктория беше изложила правните аргументи, а той беше предприел хода с разкопчаването на дюкяна и свалянето на единия крачол. Виктория не можеше да не си дава сметка, че са страхотен екип.
— Ще спечелим — предрече той весело.
— Супер — отвърна Виктория без ентусиазъм. — Ще имаме още работа от… — Не можа дори да го каже. Дори името звучеше мръснишки. — Онова място.
— Хей, „Катеричките“ плащат сметките.
— Не само в талони за танци в скута, нали?
— Стига, Вик. Знаеш, че нямам нищо общо с катеричките от бандата. — Говореше за момичетата, дето се чекнеха по пилоните, танцьорките в скутовете и сервитьорките по монокини.
Технически погледнато, беше вярно благодарение на употребата на глагола в сегашно време. Щеше да е абсолютно вярно, ако беше добавил и едно „вече“.
От деня, в който за пръв път целуна Виктория, всъщност тя го целуна на дока на яхтения клуб, докато годеникът й ядеше мус от авокадо вътре — не беше спал с друга жена. Дори не беше пожелавал друга жена. През времето, което прекарваха заедно, често й беше казвал, че я обича — обикновено между охкания и пъшкания, докато краката й здраво стискаха хълбоците му, — но дори и така да беше, наистина го мислеше.
— Какво ще кажеш да вечеряме в „Немо“? — попита той. — Аз черпя. Ти много обичаш сериоли на тиган.
— Ами… — запъна се Виктория. Или печелеше време, или трябваше спешно да й се приложи хватката на Хаймлих*, помисли си Стив.
[* Използва се за оказване на спешна медицинска помощ при задушаване. — Б.пр.]
— Всъщност Джуниър е в града — призна тя след известна пауза.
— Няма проблем. Покани и него. Може да плати сметката.
— Работата е, че…
— Да?
— Вече ме покани на вечеря.
Сякаш го удари в корема.
— Искаш да кажеш — на среща?
— Не е среща. Просто възможност да си спомним за добрите стари времена, без да го подлагаш на кръстосан разпит.
— Няма начин, еба си!
Тя го погледна лошо. Знаеше, че мрази такива думички, и беше престанал да ги употребява за подсилване на определението. Вече нямаше „ебаване“. Беше намалил и глагола „еба“, както и употребата на съществителното „ебане“. И се стараеше да не използва дейната форма около думата „майка“.
Затова когато избра да зашлеви Виктория с „Няма начин, еба си!“, това беше добре пресметнат вербален шамар към целувача, за да й покаже колко е бесен.
Колко беше вбесен? _Много, еби му майката!_
— Стииивън — разтегли името му, за да покаже раздразнението си, — дай по-кротко. Голяма работа, че ще вечерям с Джуниър.
— Къде ще ходите?
— „Норман“. В Гейбълс.
— Ресторант за срещи. Най-романтичното място в града.
— Тогава защо никога не си ме водил там?
— Защото не се срещаме. Вече сме заедно. Не ни трябва тъмно скъпо място с изтънчена храна.
— Какво искаш да кажеш? Край на романтиката ли?
Беше стъпил в плаващи пясъци и нямаше смисъл да се мъчи да излезе, но все пак направи опит:
— Стига, Вик. Ще те заведа, когато някой от клиентите плати.
— Което ще го направи ресторант за бизнес срещи, нали?
Туше. Жената беше родена за кръстосани разпити.
— Няма връзка — отвърна той, опитвайки да контраатакува. — Няма да говорите за работа. Ще си спомняте с наслада за голия покер на празненството на Бъни Флаглър.
— Преувеличаваш.
Преувеличаваше ли?
Не. Така реагира човек, когато жената, която обича, може да скочи от борда.
Спомни си деня, в който срещна Виктория — ултрапорядъчна, цялата скована дългокрака млада прокурорка, облечена в консервативен костюм с плисирана пола. Щяха да й изгърмят бушоните, когато се опита да призове Господин Ръфълс, говорещ тукан, за свидетел. Цялата почервеняла, беше загубила самообладание и беше нарекла Стив неетичен и нечестен, дяволски хитър и опасен, обида за професията. Как можеше да не се влюби в нея?
Онзи ден в съда, тя беше все още новак, Стив видя как долната й устна потрепери, когато се изправи да говори. Но заговори… Леле боже, както би възкликнал баща му. С шития си по поръчка костюм и велурените обувки, с властната си осанка и глас, който набираше сила и увереност с всяка минута, Виктория Лорд излъчваше интелигентност, компетентност и непоклатима увереност.
Тя притежаваше всичко, което можеше да желае един процесуален адвокат, неща, които не се учеха, купуваха или дори забравяха. Имаше присъствие. Не можеше да не я гледаш.
Въпреки това Стив Секирата се оказа по-коварен и я подмами да провали процеса, заради което я уволниха от прокуратурата. Първоначално съжаляваше. Но вече не. Ако не я бяха изхвърлили, никога нямаше да се съберат да защитават Катрина Барксдейл, която беше обвинена в убийството на съпруга си.
По онова време Виктория беше сгодена за Краля на авокадото и пресичаше всички аванси на Стив. Докато не стигна до заключението — не разумно, реши Стив, а химическо, магическо, хормонално: Соломон е мъжът за нея. Не Брус Бигбай. Което в момента му даваше ценна малка утеха. Защото си заслужаваше да се замисли, че щом той беше откраднал сърцето на Виктория от Бигбай, някой можеше да направи същото и на него? Той ли беше тазгодишният Бигбай?
Любовната песен на Грифин-джуниър
17
Виктория усети как бузите й започват да горят, докато следваше метрдотела покрай откритата пещ с дърва на път към масата. Или може би топлината въобще не идваше от пещта. Да не би да се изчерви заради силната ръка на Джуниър, която я докосна по голия гръб на покрития с пайети шифонен корсет?
Гостите по другите маси ги гледаха, докато преминаваха. Обикновено тя беше тази, която събираше погледите, но сега изглежда вниманието беше насочено към кавалера й. Джуниър беше облечен в свободно бежово копринено сако, с вдигнати до лактите ръкави, тенът му изглеждаше бронзов на приглушеното осветление. Коралово синята риза с разкопчана яка подчертаваше допълнително цвета на очите му.
Адонис в „Армани“.
Звуци и миризми изпълваха облицованата с дърво зала, която носеше атмосферата на старата испанска архитектура. От отворената кухня се чуваше цвърченето на маринованите в ром морски костури. От масите се чуваше звън на чаши и тихи разговори — на английски, испански и португалски, — които придаваха на мястото екзотично усещане.
Метрдотелът ги отведе до една от най-хубавите маси и как да не ги заведе? Изглеждаха като височайша млада двойка, изтънчена, а и преуспяла.
_Само дето изобщо не сме двойка._
Почувства се смутена за миг, докато поръчваха питиетата: текила — за Джуниър и „Космополитън“ за нея. Мъчеше се да се убеди, че постъпва честно към Стив. Това не беше среща. Беше просто вечеря с приятел от детските години. Възможност да научи повече за баща си, за тайните на майка си, дори и някои важни подробности около делото за убийство.