Завръщането на нинджата (Част II)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завръщането на нинджата (Част II)». Краткое содержание книги:
Босът на американската мафия Доминик Голдони е убит по тайнствен, почти ритуален начин. Лю Кроукър — бивш полицай и най-добрият приятел на Линеър, получава покана да се върне на работа и да се заеме с разследването, което отива далеч отвъд обикновената гангстерска война…
Този роман предлага вълнуващи преживявания, авторът е отличен познавач на източната психика, действието е наситено с приключения, сложни интриги и любов…
Представи си с нереална яснота свръхестествената сила на месулета и в сърцето му се промъкна страх. Знаеше, че не може да се сравнява с него, че последния път се беше измъкнал благодарение на изненадата и немалка доза късмет. На това обаче вече не можеше да разчита.
Преди години не се страхуваше от нищо. Но тогава още не знаеше за съществуването на Тао-тао, не беше станал жертва на опитен танжин, превърнал го в „широ нинджа“ чрез съответната обработка на мозъка. След физическото си възстановяване прояви интерес към миналото, всъщност именно благодарение на този инцидент той научи за танжините в собствения си род. Но в душата му остана неясна утайка. На млади години дори не се опита да разбере на какво се дължи тя, но сега вече знаеше на силата на Неизвестността. Някогашният му сенсей — човекът, на когото беше вярвал с цялата си душа, в крайна сметка се оказа враг. На това се дължеше утайката на неясния страх, че наученото от Канзацу все още крие своите тайни… Неизвестността.
Тя се беше превъплътила в месулета, в могъщия непознат, който дебнеше някъде там, в дъждовната парижка нощ. Сблъсъкът сутринта потвърди подозрението, оформило се в душата на Никълъс още при появата на моста Канфа в порутеното венецианско палацо: месулетът имаше друга задача.
Може би наистина е бил изпратен да убие Оками, както мислеше Челесте. Но макар възрастният японец да беше изчезнал, все още нямаше никакви доказателства за смъртта му. А месулетът беше насочил вниманието си към тях, в това не можеше да има никакво съмнение. Реакцията му, разбира се, беше съвсем логична — отстранил Оками, временно или постоянно, той беше длъжен да се заеме и с хората, които са се опитвали да го защитават…
Но инцидентът с моста Канфа вероятно е станал още преди отстраняването на Оками! Тази възможност беше доста смущаваща. Колкото повече я преобръщаше в съзнанието си, толкова по-малко логика откриваше в нея, особено на фона на общата обстановка в началото на операцията.
Да започнем отново, от самото начало, заповяда си той. Ако Оками е бил белязан за унищожение от оябун предател, защо, по дяволите, убиецът трябва да се захваща с Никълъс и Челесте? Защо да губи време и да се излага на потенциална опасност? Защо просто не премахне отвлечения Оками и работата да приключи до тук?
Предполагаемите отговори на тези въпроси бяха два, еднакво смразяващи кръвта: или задачата на месулета няма нищо общо с убийството на Оками, или не той е отвлякъл стареца… Първата вероятност означаваше, че Оками го е излъгал, а втората — че няма никаква представа за истинското състояние на нещата. И в двата случая заключенията щяха да са страшни…
Изпълнен с нетърпеливо очакване, той стъпи в коридора на най-горния етаж и се зае внимателното изследване на стаите. Доста се изненада от това, което откри там. Нямаше и помен от материалите, от които се изработват ритуални маски, нито едно от помещенията не приличаше на работилница. По-скоро имаше чувството, че е попаднал в солидна фирма, занимаваща се с финансови инвестиции.
Разсеяната светлина от площад Воск зад прозорците беше напълно достатъчна. Батареи от телефони, факсови апарати и телекси, мощни компютърни терминали — тъмни и някак призрачни в бездействието си. Бюра, настолни лампи, ортопедични столове. Обичайното офис оборудване. Но не съвсем. Липсваха документи. Нямаше дори следа от кантонерки и метални шкафове за съхраняване на папки и архиви.
Пристъпи към един от компютрите и го включи. Върху екрана грейнаха оранжеви букви и символи. За влизане в програмата трябваше да се набере кодово словосъчетание и в това нямаше нищо необичайно. Необичайното се съдържаше във факта, че всичко беше изписано на японски, с йероглифите „канджи“…
Изключи машината, вече напълно сигурен, че „Авалон ЛТД“ не е това, което би трябвало да бъде. Спомни си думите на Форново. Преди пет години компанията е била продадена на чужденци, но никой не знае какви точно са те…
С какво ли се занимава сега?
Нямаше никаква представа, но едно поне беше ясно — купувачът е японски концерн.
Изведнъж замръзна на място. Периферното му зрение долови леко движение, отразено от тъмния скрап на компютъра. Бавно се отпусна на колене, тялото му сякаш се превърна в дим. Завъртя се леко и незабележимо по посока на опасността. Не видя нищо.
Зае се с методично претърсване, проверяваше всяка сянка и отражение, преминаваше нататък едва след като беше напълно наясно с техния произход. Нито за миг не се изправи в цял ръст, остана на колене и след като приключи.