Нещо лично

Това трябва да е руснакът, рекох си аз. Никой британски оперативен агент не би се облякъл по този начин, освен ако не се пробва за роля в някой филм с Джеймс Бонд. А за радост на апаратчиците съвременна Москва беше пълна с магазини за луксозни стоки. Колата му включи на заден и изчезна. Той остана миг-два пред зелената врата, а после също като мен й обърна гръб и се насочи към кафенето. Огледа клиентите бързо, но внимателно. Заключенията му очевидно бяха правилни, защото се насочи право към мен.

— Вие ли сте американецът?

Въпросът беше зададен на английски.

Кимнах и казах:

— Очаквах, че британецът ще се появи преди вас.

— Аз пък не — мрачно отвърна той. — Кой е луд да тръгне посред нощ като мен! — Протегна ми ръка и се представи: — Евгений Хенкин. Радвам се да ви видя, сър. Може да ме наричате Юджийн. Това е английският еквивалент на името ми. Или за по-кратко Джийн, ако ви харесва повече.

— Джак Ричър — отвърнах аз и стиснах ръката му.

Той се настани на стола вляво.

— Е, какво мислите за тая гадост?

Дикцията му беше добра, а акцентът неутрален. Нито английски, нито американски. По-скоро някакъв международен микс, който новият ми познат владееше перфектно.

— Мисля, че някой от нас има сериозен проблем — отвърнах. — Вие, аз или британецът.

— От ЦРУ ли сте?

— Бивш военен — казах аз. — Преди време арестувах нашия човек. А вие? ФСБ или СВР?

— СВР — отвърна той. Службата за външно разузнаване. Като ЦРУ, френското ГДВС или МИ6. — Но в общи линии всички сме КГБ — добави новият ми познат. — Старо вино в нови бутилки.

— Познавате ли Дацев?

— Може да се каже.

— Колко добре?

— Бях му водещ офицер.

— В КГБ? — вдигнах вежди аз. — Казаха ми, че е служил в съветската армия, а после и в руската.

— Формално, да. От там е получавал заплатата си. Когато изобщо я е получавал. Но човек, който стреля толкова добре? По-разумно е да се използва другаде.

— За какво по-точно?

— Да убива онези, които искахме да умрат.

— Но вече не?

— Обичате ли футбола? — попита Хенкин.

— Не особено — признах аз.

— Най-добрите играчи получават най-атрактивните оферти. Днес са бедняци в някое затънтено село, но утре могат да стана милионери в Барселона, Мадрид, Лондон или Манчестър.

— И Дацев е получил такава оферта?

— Твърдеше, че били не една и две. Ядоса ми се, че не му предлагам нещо близко до тях.

— А колко е добър?

— Невероятен е.

— Пада ли си по петдесети калибър?

— Зависи от случая. На тази дистанция — сигурно.