Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Ще ми го отнемат. Ако успеят да разберат какво върша аз, ще го вземат.
— Хайде де, че как ще го направят, в името на диханието на Келек?
— Не знам — отвърна Каладин. — Не знам, Тефт, но не мога да не се страхувам ужасно, когато си помисля за това. Не мога да ги оставя да вземат това — или да вземат вас — хората — от мен. Мълчим си за способностите ми. Никакви приказки повече.
Тефт поръмжа. Останалите най-накрая се нагласиха, при все че Лопен — еднорък, та празният му ръкав бе вкаран навътре и издърпан, за да не провисва — опипа нашивките на рамото си:
— Това какво е?
— Знакът на Синята гвардия — отвърна Каладин. — Личната охрана на Далинар Колин.
— Те са мъртви, ганчо — рече му Лопен. — А ние не сме тях.
— Да — съгласи се Белязания. За ужас на Ринд той извади ножа си и отряза парчето плат. — Ние сме Мост Четири.
— Мост Четири бе вашият затвор — възрази Каладин.
— Няма значение — отговори му Белязания. — Ние сме Мост Четири.
Останалите се съгласиха, отрязаха знаците си и ги хвърлиха на пода.
Тефт кимна и направи същото.
— Ние ще защитаваме Тоягата, но няма просто да заменим това, което той е имал по-рано. Ние сме си наш, отделен отряд.
Каладин потърка чело, ала той беше постигнал именно това, като ги обедини — беше ги превърнал в единен отряд.
— Ще нарисувам знак от двойка глифи, за да го използвате — обърна се той към Ринд. — Ще трябва да поръчате нови знаци.
Дебелакът въздъхна и събра отрязаните знаци.
— Предполагам. Униформата Ви е тук, капитане. Тъмноок капитан! Кой би го помислил за възможно? Вие ще бъдете единственият в армията. Единственият такъв изобщо, доколкото ми е известно!
Ринд не изглеждаше да го намира оскърбително. Каладин нямаше особен опит в общуването със светлооки от нисък дан като него, въпреки че ги имаше много из военните лагери. В родния му град съществуваха само семейството на градоначалника — от много висок дан — и тъмнооките. Едва в армията на Амарам той разбра, че съществуват цели подразделения светлооки, много от които работеха обикновена работа и изкарваха с труд парите си, досущ като обикновените хора.
Каладин отиде до последния вързоп на тезгяха. Неговата униформа беше различна — синя жилетка, двуредна синя куртка с бяла подплата, сребърни копчета. Куртката бе разкроена да се носи отворена, въпреки редовете копчета на всяка страна.
Той често бе виждал такива униформи — върху светлооките.
— Мост Четири — рече той, отряза знака на Синята гвардия от рамото си и го остави на тезгяха до другите.
3
Шарка
„Войниците донасяха, че са били наблюдавани отдалеч от притеснително голям брой съгледвачи на паршендите. След това забелязахме новата им тактика — да се доближават до лагерите през нощта, а после бързо да се оттеглят. Мога само да предполагам, че нашите неприятели още тогава са подготвяли военната хитрост, с чиято помощ да приключат тази война.“