Шапка от небето
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: de Cyrvool
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Шапка от небето». Краткое содержание книги:
— Отвратителен правопис, но като за цветенце не е зле — оправда го г-ца Здравомислова.
— Искате да кажете, че растенията наистина ни казват как да се използват? — изуми се Тифани.
— Е, не всичките, а и трябва да знаеш къде да гледаш — уточни г-ца Здравомислова. — Ето примерно обикновения орех. Ще трябва да използваш зелена лупа на светлината на свещичка с фитил от червен памучен конец…
Тифани примижа. Буквите бяха ситни и трудно се разчитаха.
— „Може да съдържа орех“? — запъна се тя. — Но това е орехова черупка. Разбира се, че ще съдържа орех. Ъ… нали така?
— Не е задължително — възрази г-ца Здравомислова. — Би могло да съдържа например изискана миниатюрна резбована сцена изработена от злато и множество разноцветни скъпоценни камъчета, и изобразяваща чудат и интересен храм, разположен в далечна страна. Добре де, би могло, — добави тя забелязвайки изражението на Тифани. — Няма закон срещу това, я. Строго погледнато. Светът е пълен с изненади.
Вечерта Тифани имаше много какво да запише в дневника си. Остави го върху шкафа и го затисна с голям камък. Осуалд изглежда схвана посланието, но пък започна да шлайфа камъка.
А сега нека се отдръпнем и се издигнем над къщурката и погледът ни да зарее през нощното небе…
Много мили по-нататък невидими подминаваме нещо, самото то невидимо, но пък бръмчащо като рояк мухи докато пълзи по повърхността…
Продължаваме нататък, пътища, градове и дървета фют-фют, и профучават покрай нас, докато не стигнем в големия град, а в него, почти в центъра, до високата стара кула, а до нея в древния магьоснически университет, а в него до библиотеката, а в нея до лавиците с книги и… пътешествието ни тепърва започва.
Прелитаме покрай лавиците. Книгите са на вериги. Докато минаваме някои ни посягат.
И ето го отделението за по-опасните книги, тези, които са заключени в клетки или потопени в казани с ледена вода, или просто са притиснати между оловни плочи.
И ето една книга, леко прозрачна, и проблясваща от тавмично излъчване, под стъклен похлупак. На младите магьосници канещи се да се посветят на изследвания, им се препоръчва да дойдат и да я прочетат.
Заглавието й е „Роилници: Трактат върху изумително хитроумно устройство“ от Чувствителиан Суетон, D.M. Phil., B.El L., Почетен Професор по Магия. По-голямата част от ръкописа е за това, как да се изработи огромно и мощно магично приспособление, с което да се улови роилник без неприятни последствия за ползвателя, но на най-последната страница д-р Суетон пише, или по-скоро е написал:
Съгласно древния и прочут труд „Res Centum et Una Quas Magus Facere Potest17“ роилниците са разновидност демони (като такива ги класифицира също и проф. Поулдред във „Виждам-виждам… Демони18“, а Кефие им отделя подраздел под клас „бродещи духове“ в „LIBER IMMAKIS MONSTRORUMS19“). Обаче древните текстове открити в Пещерата с Грънците от злополучната Първа Експедиция в Района Локо, дават съвсем различни сведения, потвърждаващи и моето съвсем не незначително откритие.
Роилниците са се образувани в първите секунди от Сътворението. Те не са живи, обаче притежават, собствено, формата на живот. Нямат собствено тяло, мозък или мисли и голият роилник фактически представлява слузесто създание, безцелно бродещо из безкрайната нощ между световете. Според Поулдред повечето завършват в дълбините на океаните или в недрата на вулканите, или се реят в сърцата на звездите. Поулдред е бил доста посредствен мислител в сравнение с моя милост, но в дадения случай той е прав.
Все пак роилниците са способни да се страхуват и да се нуждаят. Не можем дори да гадаем, от какво би могъл да се бои един роилник, но изглежда те търсят убежище в тела, които притежават един или друг вид мощ — велика сила, велик интелект, велико умение в магията. В този смисъл те са подобни на обикновения слон — отшелник от Лелечечудоландия20, Elephantus Solitarius, който неизменно си подбира най-здравата глинена колиба за черупка.
За мен няма съмнение, че роилниците сериозно са допринесли за развитието на живота. Защо рибите са излезли на сушата? Как човечеството е усвоило толкова опасно нещо като огъня? Роилниците, според мен, са стояли зад това, като са запалвали в изключителни индивиди от различни видове пламъка на необходимата амбиция, която ги е изстрелвала напред и към висините! Какво е онова, което дири роилникът? Какво го движи напред? Какво искат те? Ей сега ще разбера!
17
„Res Centum et Una Quas Magus Facere Potest“ — на латински това значи: „Сто и едно неща, които може да прави един магьосник“. — Б.пр.
18
„Виждам-виждам… Демони“ — има една такава британска поредица детски книжки „Виждам, виждам… нещо си“ (примерно „виждам, виждам… автомобили“), където детето може като ходи натам-насам и види нещо от отбелязаните в книгата неща, да тури по една чавка, и като запълни всички чавки да прати книжката в издателството и да иска награда. — Б.пр.
19
LIBER IMMAKIS MONSTRORUMS — на приблизителен латински това значи: „Чудовищна книга за чудовищата“. — Б.пр.
20
Лелечечудоландия — в други романи тази далечна земя се среща под името Хоуондаленд, което значи общо взето същото, но на приблизително английски. — Б.пр.