Бурята на века
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-069-0
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Бурята на века». Краткое содержание книги:
Стивън Кинг
ХАЧ: Снегът е подранил.
Майк се спира с ръка върху дръжката на вратата. Поема си дълбоко дъх, сякаш се подготвя за гмуркане, задържа го за миг и бавно издишва.
МАЙК: Да, прав си. Да тръгваме.
Качват се в джипа и потеглят. Междувременно хората са наизлезли на верандата на магазина и ги наблюдават с интерес.
72 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАНЕКЕНА НА РОБИ БИЙЛС.
Пропелерът на шапката му се върти доста бързичко.
73 ЕКСТ. КЕЙОВЕТЕ НА ГРАДЧЕТО.
Надигащите се вълни се блъскат с грохот в кея сред фонтани от морска пяна. Работата по обезопасяването на лодките и преместването на всички незакрепени съоръжения продължава. Камерата се фокусира върху Джордж Кърби (възрастен мъж на шейсетина години), Алекс Хейбър (на трийсет и пет) и Кал Фрийз (на двайсет и няколко). Алекс сочи на запад, отвъд края на кейовете, където започва проливът.
АЛЕКС ХЕЙБЪР: Погледнете сушата!
74 ЕКСТ. КОНТИНЕНТЪТ, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА СТОЯЩИТЕ НА КЕЯ.
Брегът на материка се намира на около три километра разстояние и се вижда ясно. Предимно сиво-зелени горски масиви.
75 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КЕЯ — С ДЖОРДЖ, АЛЕКС И КАЛ.
АЛЕКС ХЕЙБЪР: Когато континентът вече не се вижда, значи, е време да се прибираме у дома. А престане ли да се вижда проливът, значи, е време да се юрваме към кметството, без значение дали сме чули сирената, или не.
КАЛ ФРИЙЗ (обръща се към Джордж): Колко зле ще бъде според теб, чичо?
ДЖОРДЖ КЪРБИ: Може би най-лошата буря, която съм виждал някога. Хайде, да идем да приберем и последната мрежа. (Пауза.) Чудя се дали оня глупак Бийлс изобщо има представа какво прави.
76 ЕКСТ. АТЛАНТИК СТРИЙТ, ПРЕД КЪЩАТА НА МАРТА.
„Оня глупак Бийлс“ все още се преструва на съвестен часовой и държи револвера си насочен към отворената врата на дома на Кларъндън. Снеговалежът се е засилил; снежинките са покрили раменете на палтото му като пърхот. Кметът стои така от доста време.
По-надолу на улицата групата зяпачи (сред които се забелязват Госпожа Кингсбъри и Дейви Хоупуел) се разпръсва, за да пропусне служебния джип на Майк. Офроудърът спира до зеления линкълн. Майк излиза от предната лява, а Хач — от предната дясна врата.
ХАЧ: Да взема ли пушката?
МАЙК: Да, по-добре я вземи. Само провери дали е на предпазител, Алтън Хачър.
Хач рови из купето и когато се показва отново, в ръцете си държи пушка. Проверява предпазителя, след което и двамата се приближават към Роби. По време на цялата сцена отношението на кмета към двамата мъже ще изразява враждебност и презрение. Историята на тези чувства така и няма да бъде разкрита, но в основата ѝ без съмнение лежи стремежът на Роби да концентрира цялата власт в ръцете си.
РОБИ: Крайно време беше!
МАЙК: Прибери го това нещо, Роби!
РОБИ: Няма да стане, полицай Андерсън… Ти си гледай твоята работа, а аз ще си гледам моята.
МАЙК: Твоята работа са недвижимите имоти. Поне го насочи към земята, става ли? Хайде, Роби — насочил си го в лицето ми, а добре знам, че е зареден.
Роби неохотно отпуска револвера. Междувременно Хач нервно поглежда към отворената врата и преобърнатата проходилка.
МАЙК: Какво е станало?
РОБИ: Карах към кметството, когато видях Дейви Хоупуел да бяга по средата на улицата. (Посочва към Дейви.) Той каза, че Марта Кларъндън е мъртва — че някой я е убил! Не му повярвах, но това се оказа самата истина. Тя… Ужасно е.
МАЙК: Спомена, че убиецът е още вътре…
РОБИ: Той ми проговори.
ХАЧ: Какво ти каза?
РОБИ (нервничи и лъже): Каза ми да се разкарам… Каза ми да се разкарам, защото иначе щял да ме убие. Не знам. Слушай, сега не му е времето за разпит!
МАЙК: Как изглежда?
Роби понечва да отговори и изведнъж замира с отворена уста.
РОБИ: Ами… не можах да го огледам.
Всъщност го огледа доста добре… но нищо не си спомня.