Спасителя

Върху бялата му космата ръка лъснаха две малки рани, покрити с коричка. Кожата около тях беше силно зачервена.

— Обърнете ръката — подкани го Хари.

Холмен се подчини: отдолу имаше рана със същите размери.

— Ухапванията от куче причиняват силен сърбеж, а? — попита Хари. — Особено след десет-четиринайсет дни, когато започват да зарастват. Един лекар от дежурния кабинет на „Спешна помощ“ ме предупреди да не чеша раните. И вие не бива да го правите, Холмен.

— Така ли? — Холмен се взираше в раните си с празен поглед.

— Три дупки в кожата. С отливка на въпросната кучешка челюст, захапала ръката ви, ще докажем кое точно куче ви е ухапало. А именно: мецнерът в депото. Надявам се, че схванахте, Холмен.

— Не исках… — запъна се Холмен, — … исках само да я отърва от всичко това.

Звънчетата изведнъж замлъкнаха.

— Ще признаете ли за извършеното убийство? — попита Хари и даде знак на Халвуршен.

Младият полицай започна да рови във вътрешния си джоб, но не намери нито химикалка, нито лист хартия.

Хари обърна очи с досада и му подаде своя бележник.

— Пер каза, че е изтощен до краен предел и няма сили да продължава. Искаше да откаже наркотиците. Намерих му стая в Приюта. Легло и три пъти храна на ден за хиляда и двеста крони на месец. Обещаха му да го включат в програма с метадоново лечение. Налагаше се да почака само два-три месеца. После изведнъж спря да ни се обажда. От Приюта ми казаха, че е изчезнал, без да си плати наема, и… После Пер се появи у нас. С пистолет в ръка.