Мис Безсърдечна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-63-9
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Безсърдечна». Краткое содержание книги:
Най-напред твърдяха, че са намерили мъртво тяло в гората зад къщата на Спенсър. Но после се разбра, че трупът е изчезнал безследно… После, когато същата тази гора се запали, те се кълняха, че са видели предполагаем мъртвец да се надига от пепелищата… И въпреки всичко това, сладките малки лъжкини продължават да си играят с огъня.
Хана се опитва да изтъргува сакото си от Диор срещу усмирителна риза. Ариа се пробва да общува с мъртвите. Емили зарязва гаджето си и офейква от града… отново. А Спенсър си мисли, че някой от нейното семейство е забъркан в убийство.
Приятелките настояват, че говорят истината за онова, което са видели, но никой в Роузууд не се кани да повярва на лъжливото овчарче, което крещи „Вълк, вълк!“ И когато големият лош убиец тръгва по петите на момичетата, дали някой ще им повярва, или… те ще са следващите изчезнали?
Значи затова Мелиса проявяваше такова съчувствие към Иън, докато той беше в затвора.
— Трябва да отидем в полицията — каза Спенсър. — Може да свалят обвиненията срещу него.
— Вече нищо не можем да направим. — Мелиса я погледна внимателно с ъгъла на окото си и на Спенсър изведнъж й се прииска да я попита дали поддържа връзка с Иън. Сигурно поддържаше, нали? Но в изражението на сестра й имаше нещо, което я възпря. Тя сви в алеята към дома им и подкара към гаража. Пръстите й продължиха да стискат здраво волана дори след като окончателно спряха.
— Защо мислиш, че мама нарочно те е накарала да кажеш, че Иън е виновен? — попита вместо това тя.
Мелиса се обърна назад, за да вземе дамската си чанта от задната седалка.
— Може би е усетила, че нещо в историята ми куца и просто се е опитвала да научи истината. Или пък… — На лицето й се изписа смущение.
— Какво? — притисна я Спенсър.
Мелиса сви рамене и натисна с палец логото на мерцедес в средата на волана.
— Кой знае? Може би просто се е почувствала виновна, защото не беше точно най-голямата почитателка на Али.
Спенсър присви очи, чувствайки се още пообъркана. Доколкото знаеше, майка й харесваше еднакво всичките й приятелки. Ако някой не харесваше Али, то това беше Мелиса. Али й беше откраднала Иън.
Мелиса се усмихна напрегнато на сестра си.
— Дори не знам защо повдигнах тази тема — каза тя ведро, потупвайки Спенсър по рамото. След което слезе от колата.
Спенсър я проследи безмълвно с поглед, докато сестра й заобиколи подредените градински инструменти на баща им и влезе в къщата. Чувстваше главата си като препълнен до пръсване куфар, чието съдържание е пълна каша. Всичко, което сестра й беше казала току-що, нямаше никакъв смисъл. Мелиса беше сбъркала за осиновяването на Спенсър, сигурно грешеше и за това.
Вътрешните светлини на колата угаснаха. Спенсър разкопча предпазния колан и слезе от купето. Гаражът миришеше на смесица от моторни масла и изпарения от пожара. В огледалото за обратно виждане на мерцедеса тя зърна за миг кичур тъмна коса от другата страна на улицата. Сякаш някой я гледаше оттам. Когато се обърна, не видя никого. Спенсър извади телефона си, готова да звънне на Емили или Хана, или Ариа и да им разкаже какво беше научила току-що от Мелиса. Но тогава видя известието на екрана.
Имате 1 ново съобщение.
Когато натисна бутона за четене, стомахът й се сви от ужасно предчувствие.
Всички улики, които ти дадох, са верни, малка лъжкиньо — просто ти ги разчиташ невярно. Но тъй като съм добър човек, ще ти подскажа още нещо. Точно под носа ти се прикрива нещо ужасно важно… и един твой близък човек знае всички отговори.