Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Мат се сепна, когато Аруула се примъкна до него. Тя веднага се отдръпна назад, но той бързо постави ръка на рамото й.
— Няма нищо — каза й. — Всичко е наред. — Отново се опъна на постелята си. — Правите ме страшно нервен с вашите кожи, с античните си мечове и с непонятния си език. — Усмихна й се. Но за това не си виновна ти.
Аруула боязливо се усмихна. Разпростря ръце и дълбоко се поклони.
— Недей, Аруула — ти си толкова умно момиче… — Мат млъкна, когато жената съвсем неочаквано се изправи и смъкна кожената си дреха. Изведнъж красивите й златистокафяви гърди се оказаха непосредствено пред лицето му.
— Какво значи това? — Той се изправи, хвана кожената наметка и се опита отново да я постави на раменете й. Тя задържа ръката му. Боязън и някаква смесица от страх и копнеж се излъчваха от кафявите й очи. Тя взе ръката му и я плъзна по ключицата към дясната си гърда.
Тогава се разкрачи и понечи да свали кожената си препаска.
Изведнъж Мат разбра. Поназнайваше нещо за световните религии и там имаше една твърде въжделена тема — при езическите, както и в крайните течения на висшите религии — божествената сватба. Сексуалното единение с бога. Мит, който под някаква форма преминава през почти всички верски кръгове.
И Аруула се озова в щастливата ситуация сама да превърне този мит в реалност. Може би дори искаше да има и дете от бога Маддракс.
Матю свали ръката си от гърдите й. Енергично грабна наметката и я нахлузи на голото й до кръста тяло.
Командир Дракс умееше да оцени една красива жена. И ако му се удадеше случай, знаеше какво да прави с нея. Но винаги беше против това да се възползва с корист от силната си позиция. Аруула го смяташе за бог и затова искаше да му се отдаде. Това просто не беше по вкуса на Мат.
Хвана я за брадичката и повдигна главата й.
— Ти си умна жена, Аруула, чуй ме добре. Аз съм като теб. Във всеки случай съм от плът и кръв, също като теб. Разбра ли?
Погледна го с големите си очи, в които един мъж можеше да потъне и да забрави всичко друго.
— Нямам нищо общо с този Вудан — уверяваше я той. — Не съм бог. Вудан — неете! Маддракс е като тебе. Маддракс и Аруула — и двамата са хора…
Говори и жестикулира дотогава, докато не сметна, че в големите й очи е прочел разбиране. После й каза да си ходи. Искаше да остане на спокойствие.
Лежеше в постелята, без да може да заспи. Мислите му се въртяха около многото неразрешени въпроси. Обикаляха ги за стотен път и за стотен път се примиряваха пред тях. По някое време се задържаха при самолета и аварийната екипировка.
Пеленгаторният предавател сигурно все още беше активен. Все някой щеше да го потърси. Ако след сблъсъка с кометата все още някой беше в състояние да управлява самолет или хеликоптер.
Нужен му беше компас. И какви още необходими за оцеляване неща имаше в катапултиращата се седалка: оръжие, муниции, въдица, нож, хранителни концентрати, медикаменти и т.н.
Може би все още функционираше и радиопредавателят. Тогава можеше да се опита да установи връзка с другите екипажи.
Мат реши да помоли хората на Зорбан да го заведат до самолета му. Щом се почувства малко по-здрав, ще потегли. Може би вдругиден. Може би след три дни.
Току-що взел това решение, и Мат заспа. От седмици насам това беше първата нощ, когато спа без сънища до изгрева на слънцето.
Аруула беше объркана. Разкъсвана между разочарованието, изумлението и срама, се беше втренчила в мрака. Правилно ли е разбрала чужденеца? Та той съвсем не беше бог?
Беше направила онова, което би сторила всяка разумна жена, която има поне малко гордост в себе си. Бе издебнала изгодния случай и бе направила избора си. Кога пак щяха да се кръстосат пътищата им с един бог? Кога би имала отново шанса да износи детето на същество, дошло от небето с огнена птица?
Маддракс я бе отхвърлил. Това я обиждаше. Маддракс й бе обяснил, че не е бог. Това я смая. Бе я отпратил от колибата си. Това я вбесяваше.
Аруула не знаеше какво да мисли за всичко това. Положи горната част на тялото върху бедрата си, пъхна глава между колене и притисна с ръце ушите си. Толкова дни наред се грижеше за Маддракс. И никога не се осмели да го подслушва.