Фосикър

14.

Магазинът за риба беше затворен и отвътре висеше табела. Това изглеждаше странно, тъй като имаше среща с Пръчката.

Слав залепи лице на стъклото. Вътре като че ли имаше някой.

Натисна дръжката и отвори вратата. Още щом пристъпи, хлъцна и понечи да избяга, но се овладя. На земята лежеше по корем тялото на продавача. Китките и глезените му бяха омотани с дебело кафяво тиксо. Мъжът мучеше нещо и се опитваше да вдигне глава. Панталоните му бяха смъкнати почти до половината на задника, разкриващи черните му боксерки. На токовете на обувките му се мярнаха набити метални пластини — налчета. Сега си обясни, защо бе чувал чаткане, когато продавачът се движи.

Слав се поколеба. Капан? Но защо, от това няма смисъл. Беше дошъл с намерението да прави сделка и имаше уговорка за това. А може просто да не е уцелил точното време?

Заоглежда се, но освен продавача, не видя никого. Затвори вратата след себе си и клекна зад гърба му:

— Къде е Пръчката?

Мъжът размърда плешки и замуча още по-силно.

Слав се пресегна и издърпа тиксото от устата му, а онзи изохка:

— Казах ви вече, бе, хора! Не ме удряйте повече!

На тила му, в основата на черепа, моравееше голямо петно.

Слав прескочи завързания и отгърна пластмасовите ленти. Подаде глава и като не видя никого, се шмугна навътре. Стигна до склада и натисна дръжката. Не беше заключено и той предпазливо влезе. Пресегна се, завъртя ключа и светна лампата. Вътре намери пълен безпорядък. Дори повече от миналия път. Всичко беше по земята — отворени кутии, кашони, пластмасови капаци. От Пръчката нямаше и следа.

Той трескаво се зае да преглежда предметите, като започна да ги трупа в единия ъгъл. Не след дълго намери нещо. В една от кутиите откри няколко риби. Вдигна някакъв кашон и като напъна мишци, го разкъса на парчета. Успя да откъсне дебел слой хартия и с него загъна рибите. Продължи да рови, но така и не намери нищо друго. Изпсува и срита последната кутия. Тя се тресна в стената и Слав видя, че се пукна.

Прибра трофеите под ризата си и излезе от склада. Пакетът започна да студенее на тялото му. Прескочи завързания продавач и тъкмо беше хванал дръжката на вратата, когато онзи изплака:

— Пуснете ме, казах ви! Всичко каза-а-х.

Слав се извърна и като взе първия попаднал му пред очите нож, сряза лепенката от китките на мъжа.

Преди онзи да успее да се раздвижи и извърне, той вече се отдалечаваше по улицата.

Миризмата на риба продължи да го дразни през целия път към дома, но това бе най-малката му грижа. Вкъщи свали дрехите си и ги захвърли в банята. Останал само по слипове, разтвори импровизирания пакет и изсипа рибите в мивката. Преброи ги — точно пет. Озъбени, с изцъклени очи, безжизнени.

Взе тънък нож и вдигна първата. Прокара острието от долната част на главата по посока корема и натисна. Кожата се проряза и ципата се разтвори. Отдолу се показа месо със светлокафяв цвят. Слав усили натиска и отвътре изскочи кълбо тънки черва. Увиснаха и от тях закапа слуз. Бяха истински. Той захвърли тялото и взе следващата. Продължи, докато дъното на мивката се запълни с изкормени риби, плуващи в слуз и карантия.

Седна на стола и задиша тежко. Отпусна ръце в скута и омаза бедрата си с кръв. Носът му се беше вмирисал на развалена риба. Обзе го силен порив да дъвче синьо кафе, макар да имаше непоносимост към него. За съжаление нямаше в себе си.