Убийството на султана

„Този тип Чандарлъ ни изигра лоша шега.“

Как ли това събитие се е отразило на амбициозния, настойчив, неустрашим млад принц? Дали тотално го е откъснало от баща му? Дали това отдалечаване превръща човека в убиец? Убиец… Но вече не е било възможно да седне на трона преди смъртта на баща си. А ако баща му не беше умрял навреме, то току-що роденият му брат Ахмед… Как бързо растат децата. Особено роденият от дъщерята на турски бей знатен принц… Или ако везирът е размътил ума на баща му с нещо като „Малкият принц е по-достоен за трона, господарю“? И ако предположим, че принцът е искал да игнорира не само мнението на баща си, но и установения ред… Пак стигаме до престъплението… До великия проект на Нюзхет!

„С тази си блестяща теза проф. д-р Нюзхет Йозген отново събира овациите на международната научна общност и чертае нов път в погледа ни към историята…“

Не, господа, няма друга версия. Завоевателя не е убил баща си. На острова, където се оттеглил, Мурад е загинал не от отровено вино, а от естествена смърт… Онази жена ви насилва да вярвате, че въображението и е действителност. Не, Завоевателя няма нищо общо с Достоевски. И тъй като писателят не е имал възможността да прочете каквото и да било изследване, е изключено да се вдъхнови от мисълта за отцеубийство. Всъщност панславистът Достоевски изобщо не се е възхищавал на Завоевателя. И тази разработка на Нюзхет, неуспяла да докаже, че великият владетел е бил отцеубиец, е останала недовършена… Да, този проект е вече невалиден… Защото е изял главата на създателя си… Естествено, тезата за историческото престъпление е била причина за извършването на друго престъпление. Да, вашият слуга Мющак Серхазин е убил напусналата го преди двайсет и една години любима… Убил е едничката владетелка на ума и сърцето си с нож за писма…