Кървави книги (Том 1)

Но отсъствието на съпругата оставяше къщата празна денем и скоро Плямпалото откри, че го мъчи ужасна скука. Часовете от девет до пет, през които бе само, често му се струваха безкрайни. То се мотаеше унило, като замисляше чудати и непрактични начини да си отмъсти на Поло, крачеше от стая в стая паднало духом, съпътствано единствено от щракането и бръмченето на дома, докато радиаторите се охлаждаха или хладилникът се включваше и изключваше. Скоро ситуацията стана толкова безнадеждна, че пристигането на обедната поща се превърна в истинско събитие за Плямпалото и то изпадаше в непоклатима меланхолия всеки път, когато пощальонът подминаваше къщата.

Прибереше ли се Джак, игрите започваха с пълна сила. Обичайната програма за загряване — Плямпалото посрещаше мъжа на вратата и му пречеше да превърти ключа в ключалката. Борбата продължаваше минута-две, докато Джак открие каква е силата на съпротивлението на беса и го надвие. Щом човекът влезеше, Плямпалото разклащаше всички абажури. Обикновено Джак не обръщаше грам внимание на това представление, независимо колко силно бе люлеенето. А понякога свиваше рамене и промърморваше „Земетресение“, след което добавяше неизменното „Che sera, sera“.

В банята Плямпалото изстискваше паста за зъби върху седалката на тоалетната чиния и запушваше главата на душа с мокра тоалетна хартия. Понякога дори присъстваше на къпането, като висеше невидимо от релсата на завесата на душа и мърмореше неприлични предложения в ухото на Джак. В Академията учеха демоните, че това винаги дава резултат. Редовното шепнене на мръсотии рано или късно разстройваше клиентите, защото ги караше да си мислят, че тези гадости са продукт на собственото им въображение, а това ги изпълваше с отвращение, караше ги да се намразят и накрая ги подлудяваше. Разбира се, имаше редки случаи, при които жертвите се възбуждаха до такава степен от прошепнатите предложения, че излизаха на улицата и ги осъществяваха. При това положение често пъти ги арестуваха и ги хвърляха в затвора. А това водеше до нови престъпления и постепенно падане на всякакви морални задръжки — така че демоните печелеха. И в двата случая лудостта бе неизбежна.

Само че по някаква причина това правило не важеше за Поло; той беше невъзмутим, истински стълб на благоприличието.

Всъщност, ако се съди по развитието на нещата, щеше да рухне не Джак, а Плямпалото. То бе уморено; ужасно уморено. Безкрайните дни, които прекарваше в тормозене на котката, четене на вицове във вчерашния вестник и гледане на телевизионни игри го изтощаваха. Напоследък бе започнало да се увлича по жената, която живееше в отсрещната къща. Беше млада вдовица и през по-голяма част от времето се разхождаше чисто гола из дома си. Понякога, когато пощальонът пропуснеше да се отбие на обед, за Плямпалото бе почти непоносимо да наблюдава жената и да знае, че не може да прекрачи прага на къщата на Поло.