Колимски разкази [bg]

Да се застрелят? Затворниците нямали оръжие. Да нападнеш конвоя било по-лошо и от това да избягаш от конвоя. Мъки, а не смърт.

Да си прережат вените като Петроний било съвсем невъзможно. Нужна била топла вода, вана, инак човек можело да остане инвалид с обезформени ръце — инвалид, който е проявил доверие към природата и към собственото си тяло.

Оставала само отровата — чаша цикута. Това бил сигурният начин.

Но какво да използват като отрова? Нали нямало как да намерят цианкалий. Но пък болницата и аптеката са хранилище за отрови. Отровата се изписва на болни, за да унищожи болестта и да даде място на живота.

Не, само отровата оставала. Само чаша с цикута — Сократовия смъртоносен бокал.

Намерили цикута, а Драудвилас и Гарлейс гарантирали, че тя действа безпогрешно.

Използвали фенол. Разтворена карболова киселина. Най-силният антисептик, постоянните запаси от който се пазели в шкафчето на същото хирургическо отделение, в което работели Драудвилас и Гарлейс.

Драудвисал показал тази заветна бутилка на Анти — естонеца.

— Като коняк е — казал Анти.

— Прилича.

— Ще направя етикет с „три звезди“.

Спецлагерът събира жертвите си веднъж на три месеца. Правят се внезапни проверки, тъй като дори в такива учреждения, каквато е Централната болница, има места, в които можеш да се „скатаеш“ и да изчакаш преминаването на опасността. Но ако не си способен да се „скатаваш“, тогава трябва да се облечеш, да си събереш нещата, да си оправиш дълговете, да седнеш на пейката и търпеливо да чакаш дали таванът няма да падне върху главите на пристигналите или, в другия вариант — върху твоята глава. Трябва покорно да чакаш дали началникът на болницата няма да те остави, дали няма да измоли от купувачите стока, която е важна за началника, но безразлична на купувача.

Щом настане този час или ден, се изяснява, че никой не може да те спаси и защити, и ти все така си в списъците „за етапа“.

Тогава идва времето на цикутата.

Анти взел бутилката от Драудвилас и й закачил конячения етикет, тъй като Анти бил принуден да стане художник-реалист и да скрие модернистичния си вкус в дъното на душата си.

Последното произведение на почитателя на Чюрленис било конячен етикет на име „Три звезди“-абсолютно реалистично изображение. Така че Анти в последния момент отстъпил пред реализма. Реализмът се оказал по-скъп.

— А за какво са трите звездички?

— Трите звездички сме ние тримата, това е алегория, символ.

— Че защо толкова натуралистично си я изобразил тази алегория? — пошегувал се Драудвилас.

— Ами нали ако влязат, ако ни хванат, ще кажем, че пием по канче коняк на прощаване.

— Умно.

Онези наистина влезли, но не ги хванали. Анти успял да напъха бутилката в аптечното шкафче и я извадил веднага след като стражарят излязъл.