Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Бързо се извъртя от пътя ѝ. Спомняйки си последния път, когато го бе ударила, той я блокираше и избягваше атаките ѝ почти без да я докосва. Дългите ѝ крака, облечени единствено в тънка, прозрачна коприна, ритаха високо и бързо, а тя замахваше с пръсти към него, търсейки слабите места, където мускулите се свързваха с нервите. Ако успееше да го удари, крайниците му щяха да спрат да му се подчиняват.
Джардир виждаше за пръв път дама’тингски шарусахк и наблюдаваше с възхита прецизните, смъртоносни движения. Разбра, че Иневера вероятно би могла да убие дамаджи, преди той да осъзнае дори, че го е ударила.
Но Джардир беше Шар’Дама Ка. Беше най-великият жив майс-тор на шарусахк, а тялото му беше по-силно и по-бързо отвсякога благодарение на Копието на Каджи. Сега вече, след като уважаваше уменията ѝ като боец, се пазеше наистина, а така дори Иневера не можеше да се мери с него. В един момент той я хвана за китката и я преметна върху купчина възглавници.
– Още веднъж ме нападни – закани се той – и, дама’тинга или не, ще те убия.
– Неверницата блудница ти е омагьосала ума – изсъска Иневера.
Джардир се засмя.
– Може. Но може и да го е пуснала на свобода.
* * *
Дамаджи Ичах им се озъби, докато напускаше Двореца с огледалата, придружен от жените и децата си.
– Ако очите можеха да ядрят, тези щяха – каза Роджър.
– Ще речеш, че той не е откраднал имението от някой райзънски аристократ – допълни Лийша.
– Кой знае какво им е в главата на тия хора – рече Роджър. – Може би щяхме да му направим чест, ако бяхме проявили любезността първо да го убием със семейството му.
– Не е смешно, Роджър – възмути се Лийша.
– Не знам дали се шегувах – отвърна той.
Скоро след това от двореца илзезе Абан и се поклони ниско.
– Вашият палат ви очаква, госпожице. Съпругите ми ще приготвят долните етажи за вашите спътници, но вашите лични покои – целият горен етаж – са готови да ви приемат.
Лийша погледна нагоре към гигантското имение. Само по най-горния етаж имаше десетки прозорци. Цялото това място беше само за нея? Беше сигурно десет пъти по-голямо от колибата, която деляха с Уонда.
– Горният етаж е за нея ли? – попита Роджър, зяпнал нататък заедно с Лийша.
– Разбира се, и вашите покои ще бъдат богато обзаведени, сине на Джесъм – увери го Абан и се поклони, – но традицията повелява булката девица да обитава сама най-горния етаж, а долу да я пазят придружителите ѝ, за да е сигурно, че ще сложи булото с ненакърнена чест.
– Не съм се съгласявала на предложението на Ахман – отбеляза Лийша.
Абан се поклони.
– Така е, но не сте и отказали, така че оставате годеница на господаря ми, докато не решите. Страхувам се, че правилата на традицията са непоклатими в това отношение.
Той се приведе напред и прикри устните си, под предлог че гали брадата си.
– И силно ви съветвам, госпожице, да не издавате решението си тук, в Изобилието на Еверам, в случай че не приемете предложението.
Лийша кимна, тъй като сама бе стигнала до същото заключение.
Влязоха в имението и видяха навсякъде жени в черни одежди, които чистеха и подреждаха. Целите стени на главния салон бяха окичени с огледала, които отразяваха стените до безкрай. Килимът, който разполовяваше излъскания каменен под, беше пищен и дебел, а в мотива му бяха вплетени ярки цветове. Парапетът на широкото стълбище за нагоре беше боядисан в златно и слонова кост. Портрети, най-вероятно принадлежащи на предишните собственици, висяха по стената и ги наблюдаваха мрачно, докато компанията изкачваше стълбите. Лийша се зачуди какво ли се бе случило със самите собственици след идването на красианците.
– Ще бъдете ли така любезна да изчакате тук с вашите прид-ружители – попита Абан, – аз ще се върна след малко и ще ги заведа до личните им покои.
Лийша кимна, Абан се поклони и ги остави в огромна всекидневна, от чиито прозорци се виждаше целият Райзън.
– Гаред, иди отвън и пази вратата – нареди Лийша, след като Абан си тръгна.
Когато вратата се затвори, Лийша се извърна към майка си.
– Казала си им, че съм девствена? – нападна тя.
Илона сви рамене.
– Те предположиха. Аз просто не им възразих.
– А ако наистина се омъжа за него и той разбере, че не съм? – попита Лийша.
Илона изсумтя.
– Няма да си първата булка, легнала в брачното ложе като жена. Никой мъж не би отхвърлил тази, която желае, заради нещо подобно.
Тя погледна Ърни, който се взираше в обувките си, като че ли четеше от тях.
Лийша се намръщи, но поклати глава.