Петата купа
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1964-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петата купа». Краткое содержание книги:
Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било — но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече — мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита“.
Холмс знаеше програмата наизуст, затова бе наясно, че изостават поне с три минути, когато тълпата утихна и слепият военен свещеник даде благословията си за Деня на откриването.
След провала на безкрайната (и вледеняваща) церемония по Посвещението миналата есен, Даниъл Бърнам и останалите директори на Панаира бяха решили церемонията по откриването да бъде колкото се може по-кратка. Но мина почти цял час между качването на президента на платформата — Холмс дочу откъслечни фрази от зле написани Оди за Колумб и други пълнежи — и кратката реч на главния директор Дейвис, с която той представи президента.
През тесния процеп Холмс видя как заключената врата на основата на прожектора в източния край на Наблюдателната палуба се отваря тихо. Лукан Адлер се изтърколи от тясното тъмно пространство, бръкна вътре и извади дълъг, увит в платно предмет. Той разви черния плат и дори от такова разстояние Холмс успя да види, че това наистина е „Маузер“, модел ’93 с прикрепен телескопичен мерник.
Детективът изрита силно вратата, скочи на крака и тръгна към Лукан.
Цели два часа Хенри Джеймс стоя до заключения асансьор, слушайки как хората, които искат да видят речта на президента, изразяват своя гняв и раздразнение, че не могат да се качат на променадата на Наблюдателната палуба. Но президентът щеше да заговори всеки момент — огромната зала се беше изпразнила и през отворените врати се чуваха слаби гласове — и Джеймс вече бе останал съвсем сам край асансьора.
Няколко минути преди пладне една добре облечена жена, може би на около четирийсет, с кестенява коса, волева брадичка, високи скули и виолетови очи, се приближи до него и каза:
— Вие случайно не сте ли писателят Хенри Джеймс?
Примигвайки от изненада, че са го разпознали на публично място, нещо, което не му се беше случвало в Америка, Джеймс отвърна:
— Ами, да, аз съм.
Накани се да повдигне учтиво шапка, но внезапно жената измъкна един страшен на вид и очевидно тежък револвер от платнената си чанта и го насочи към корема на Джеймс.
— Извадете ключа — нареди тя. — Отворете онези врати. И ме откарайте горе.
Джеймс бързо се подчини, макар че едва не изпусна ключа при външната врата и се забави при отключването на вратата на асансьора. Тя го бутна в клетката и пристъпи вътре след него, без да сваля пистолета.
— Отведете ме горе — рече жената. — Бързо.
Джеймс завъртя ръчката твърде рязко наляво и кабината на асансьора излетя нагоре като ракета, след което той се опита да регулира скоростта, завъртайки я твърде надясно, и асансьорът почти спря на четирийсет фута над пода.
— О, за бога — рече рязко жената, избута Джеймс настрани, натисна отново ръчката наляво и асансьорът се устреми нагоре.
Лукан Адлер, още по-слаб и с по-орлов профил от прочутия си баща, се беше прикрил отчасти зад големия прожектор и беше опрял маузера на парапета. Скрит между оградата на Наблюдателната палуба и прожектора, също като Лукан, Холмс се усъмни, че хората на Дръмънд изобщо ще успеят да се прицелят в него, дори и ако го забележат как бързо надниква иззад прожектора.
Лукан настрои телескопичния мерник с малка отвертка, която прибра в джоба на ризата си — не носеше никакво сако — и се прицели в президента, който всеки момент щеше да бъде представен. Но освен това виждаше и приближаващия се Шерлок Холмс и се усмихваше.
Когато Холмс се озова на двайсет и пет дълги крачки от него, Лукан насочи пушката си към него и каза:
— Спри.
Холмс спря.
— Мога да изстрелям три куршума за по-малко от две секунди — заяви Лукан Адлер и Холмс се изненада от металическата острота на гласа му. Не приличаше изобщо на гласа на майка му. Може би беше повече като на баща му, но Холмс нямаше как да е сигурен.
— Два в гърдите на онзи дебелак, президента, и третият в корема ти, преди да си се приближил на пет фута — додаде Лукан. — Ако посегнеш към сакото си или който и да е от джобовете, ще убия първо теб и ще вкарам два или три куршума в президента, преди някой да погледне нагоре, за да види откъде е дошъл звукът.
Холмс знаеше, че той може и ще направи точно това. Затова застана абсолютно неподвижен.
Президентът не беше започнал краткото си обръщение, но представянето на главния директор Дейвис беше към края си. Холмс знаеше, и бе наясно, че Лукан също знае, че след като Дейвис представи Кливланд и едрият президент застане на подиума, ще последва девет-десетсекундно изпълнение на „Привет, Колумбия“53, последвано от шумното одобрение на публиката.
53
Hail, Columbia — американска патриотична песен. — Б.пр.