Мечката и драконът

— Господи, Джак — каза Мери Пат. Слънцето залязваше. Кети се връщаше у дома от университета „Хопкинс“, а Джак беше в личния си кабинет, встрани от Овалния, и отпиваше от чаша уиски с лед в компанията на директора на ЦРУ и жена му. — Когато видях това, изтичах до тоалетната.

— Слушам те, Мери Пат — каза Джак и й подаде чаша шери — любимото й питие за отпускане. Верен на работническия си произход, Ед Фоли предпочете бира „Самюъл Едамс“. — Ед?

— Да им… мамата, Джак, това е чиста лудост. — Обикновено пред един президент не се псуваше, дори и ако беше като този. — Знам, че източникът е надежден, но такива работи просто не се правят.

— Пат Мартин беше ли тук? — попита заместник-директорът, отговаряща за оперативната дейност. Отговорът беше кимване с глава. — Тогава сигурно ти е казал, че това е почти равносилно на обявяване на война.

— И още как — съгласи се Райън и отпи малка глътка уиски. След това извади последната си цигара за деня, която беше успял да открадне от госпожа Съмтър, и я запали. — Обаче фактът трудно може да се отрече и ние трябва да нагодим политиката си към него по един или друг начин.

— Трябва да извикаме Джордж — обади се Ед Фоли.

— И да му кажем за Зорге ли? — попита Райън. Мери Пат веднага примигна. — Знам, че трябва да държим това в пълна тайна, Мери, обаче ако ние не го използваме, за да разберем що за хора са, то тогава положението ни няма да е по-добро от времето, когато не разполагахме с източника.

Тя въздъхна дълбоко и кимна, защото знаеше, че Райън е прав, но идеята никак не й допадаше.