Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Още не е — отсече чуждестранният войник. — Поздравявам ви, Щит-наковалня. Аз съм капитан Паран, от Подпалвачите на мостове, Воинството на Едноръкия.
— Не е само това — промърмори Грънтъл. — Твърди, че вече е…
— Не го правя с охота — довърши Паран. — Щит-наковалня, Финир е откъснат от царството си. Свален е и сега крачи из една далечна страна. Вие — отрядът ви — изгубихте своя бог.
„И вече е известно на всички.“
— Знаем го, сър.
— Грънтъл твърди, че вашето място, вашата роля е свършила. Сивите мечове трябва да се отдръпнат, защото върховенството е взел друг бог на войната. Ала това не е задължително. За вас е приготвен друг път… — Погледът на Паран се плъзна покрай Итковиан и той повиши глас: — Добре си дошъл, Хъмбръл Тор. Не се съмнявам, че децата ти те очакват в Хомота.
Щит-наковалня хвърли поглед през рамо и видя на десетина крачки зад себе си застаналия грамаден баргастки главатар в броня, изплетена от пробити монети.
— Могат да почакат още малко — изръмжа Хъмбръл Тор. — Искам да видя това.
— Досаден кучи син — измърмори Паран.
— Мда.
Малазанецът се обърна отново към Итковиан и понечи да заговори, но Щит-наковалня го прекъсна:
— Един момент, сър. — И се отдели от двамата мъже.
Рат-Финир се гърчеше и дърпаше, задържан от съратниците си жреци. Маската му беше изкривена, кичури сива коса се бяха подали изпод кожените ремъци.
— Щит-наковалня! — изкрещя той, щом видя приближаващия се Итковиан. — В името на Финир…
— Да, в неговото име, сър — прекъсна го Итковиан. — Застанете до мен, капитан Норъл. Законът на Откровението е призован.
— Сър! — отзова се жената с прошарената коса и пристъпи напред.
— Не можете! — изкрещя Рат-Финир. — За това нещо само Смъртният меч може да призове Откровението!
Итковиан не помръдваше.
Жрецът успя да изтръгне едната си ръка и изпъна пръст срещу Щит-наковалня.
— Рангът ми е дестраянт! Освен ако някой друг не претендира за тази титла.
— Дестраянт Карнадас е мъртъв.
— Той не беше дестраянт, Щит-наковалня! Кандидат, може би, но моят ранг си остава върховен. Само Смъртен меч може да призове Откровението срещу мен, и ти го знаеш.
Грънтъл изсумтя.
— Итковиан, Паран тука ми каза, че е имало предателство. Вашият жрец е продал живота на Брукалаян на панионците. Не само отвратително, но и неразумно. Така. — Замълча. — Става ли с който и да е Смъртен меч? Ако да, аз призовавам Откровението. — Оголи зъби към Рат-Финир. — Накажете кучия син.
„Сменени сме. Господарят на битката наистина е подменен.“
— Не може! — изкрещя Рат-Финир.
— Дръзко твърдение — отвърна Итковиан на маскирания жрец. — За да отречете правото на този мъж над титлата, сър, трябва да се обърнете към нашия бог. В своя защита. Направете го и ще си тръгнете свободен.
Очите зад маската се разшириха.
— Знаеш, че това е невъзможно, Итковиан!
— Тогава защитата ви свърши, сър. Откровението е призовано. Аз съм ръката на правосъдието на Финир.
Рат-Трейк, застанал наблизо — гледаше всичко настръхнал — заговори:
— Не е нужно всичко това, Щит-наковалня. Отсъствието на вашия бог променя… всичко. Вие, разбира се, си давате сметка за последствията от традиционната форма на наказание. Обикновена екзекуция — не по закона на Откровението…
— Отказана е за тогова — отсече Итковиан. — Капитан Норъл.
Тя пристъпи пред Рат-Финир, посегна и го изтръгна от ръцете на държащите го жреци и жрици. Приличаше на парцалена кукла в яките й, нашарени с белези ръце, когато го завъртя и го хвърли по корем върху каменните плочи. Просна го, с изпънати напред една до друга ръце. Мъжът запищя, изведнъж осъзнал какво го чака.
Итковиан извади меча си. От върха му изригна черен дим.
— Откровението — изрече той, застанал над изпънатите ръце на Рат-Финир. — Измяна: да предадете живота на Брукалаян заради собствения си. Измяна, най-мръсното престъпление според закона на Откровението. Присъдата на Глигана на лятото налага наказание. — Помълча за миг и добави: — Молете се, сър, Финир да намери онова, което му изпращаме.
— Но той няма да го намери! — извика Рат-Трейк. — Не разбирате ли? Царството му… вашият бог вече не е там!
— Той знае — промълви Паран. — Дотук се стига, когато нещата станат лични, и повярвайте ми, на ваше място не бих се месил.
Рат-Трейк се извърна рязко към капитана.
— А вие кой сте?
— Днес, точно сега, аз съм Господарят на Колодата, жрецо. И изглежда, съм тук, за да преговарям… от ваше име и от името на вашия бог. Уви — добави той кисело, — Щит-наковалня се оказва удивително неподатлив…
Итковиан едва чу разменените думи. Без да откъсва очи от прикования на земята жрец, каза: