Скитникът евреин
- Автор: Сю Эжен
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Димитър Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Скитникът евреин». Краткое содержание книги:
В момента, в който нотариусът се готвеше да отговори, Бетсабеа влезе заедно с двама души.
X глава
Добрият дух
Първото от двете лица беше Фарингея. Щом видя зловещото му лице, Самуил се приближи до него и го попита:
— Кой сте вие, господине?
След като хвърли проницателен поглед към Родин, който видимо се разтрепера, но след това отново възвърна хладнокръвието си, Фарингея отговори на Самуил:
— Неотдавна принц Джалма пристигна от Индия, за да се окаже днес на това място, както бе написано на медальона, който носеше на врата си.
— И той ли? — възкликна Гавриил, който бе пътувал заедно с индиеца от Азовските острови, където за малко спря корабът от Александрия. — Значи и той е наследник?… Наистина, по време на пътуването, принцът ми каза, че майка му е била французойка, но е сметнал за нужно да скрие целта на пътуването си. Този индиец е смел и благороден момък. Къде е сега?
Удушвачът отново изгледа Родин и произнесе бавно:
— Снощи се разделих с принца. Той ми каза, че за него е много важно да бъде тук, но поради други обстоятелства може би ще пожертвува интересите си. Прекарах нощта в една гостилница с него. Когато тази сутрин отидох да го потърся, ми казаха, че вече е излязъл. Тъй като с него ме свързва голямо приятелство, дойдох в тази къща с надеждата, че сведенията, които мога да дам за принца, ще му бъдат от полза.
Той не спомена нищо за снощното премеждие и премълча машинациите на Родин като сметна, че причината за отсъствието на принца е доброволна. Удушвачът явно искаше да направи услуга на Родин, смятайки, че той ще го възнагради за това, както се полага. Излишно е да споменаваме, че Фарингея лъжеше най-безочливо. След като сутринта успя с хитрост, решителност и смелост да избяга от затвора, той хукна към гостилницата, където бе останал Джалма. Там разбра, че възрастни мъж и жена, които се представили за негови роднини, поискали да го видят и изплашени от това, че не се събужда, го пренесли в каретата си, за да го откарат вкъщи и да го свестят.
— Много жалко — каза нотариусът, — че и този наследник не се яви. Но за нещастие, вече е изгубил правата си над това огромно наследство.
— А…, значи става дума за огромно наследство? — каза Фарингея и се втренчи в Родин, който благоразумно отмести очи.
В това време в салона влезе и второто лице, за което споменахме. Това беше бащата на маршал Симон, висок старец, твърде енергичен и здрав за годините си. Косата му бе побеляла, къса, свежото му лице изразяваше остроумие, добродушие и решителност. Агрикол бързо се отправи към него.
— И вие ли сте тук, господин Симон? — извика той.
— Да, сине — каза бащата на маршала и сърдечно се здрависа с Агрикол. — Току-що се връщам от път. Господин Харди трябваше да бъде тук, тъй като предполага, че става дума за някакво наследство. Но понеже ще отсъствува още известно време от Париж, натовари мен да…
— И господин Франсоа Харди? И той ли е наследник? — възкликна Агрикол.
— Защо си толкова пребледнял и смутен сине? Какво има? — попита бащата на маршала и учудено се огледа наоколо. — Кажи ми какво става?
— Какво има ли? Ограбиха вашите внучки — извика отчаяно Дагоберт. — А аз ги доведох чак от Сибир, за да попаднат на това безчестие…
— Вие… — поде старият занаятчия, мъчейки се да разпознае лицето на войника. — Вие, сте… Онзи предан на сина ми войник? — извика бащата на маршала и сърдечно стисна ръката на Дагоберт. — И какво казахте за дъщерята на Симон?
— За дъщерите му, защото неговото щастие в този смисъл е двойно. Горките момичета са близначки.
— Къде са? — попита старецът.
— В манастир.
— В манастир?
— Да. Благодарение предателството на този човек, който ги затвори в манастира и по този начин направи всичко възможно да изгубят наследството си.
— Кой е този човек?
— Маркиз д’Егрини…
— Най-големият враг на сина ми? — извика старецът и хвърли презрителен поглед към отец д’Егрини, който изобщо не загуби самообладание.
— И не само това — намеси се Агрикол. — И моят добър и достоен господар господин Харди също изгуби правата си върху това огромно наследство.
— Какво говорите! — извика бащата на маршал Симон. — Господин Харди изобщо не знаеше, че става дума за толкова важни неща. Той тръгна спешно, за да отиде при някакъв свой приятел, който има нужда от него.