Смъртоносно бяло

Параолимпиадата дойде и отмина и септември полагаше всички старания да отмие спомена за дългите летни дни, белязани от вездесъщия национален флаг, когато Лондон в продължение на седмици бе в центъра на вниманието на света. Дъжд се лееше по високите прозорци на „Чейн Уок Брасери“ и шумът му се състезаваше с гласа на Серж Генсбур, който пееше „Черен тромбон“ от скрити колони.

Страйк и Робин пристигнаха заедно и току-що бяха седнали, когато Изи, избрала ресторанта заради близостта му до жилището си, се появи леко пораздърпана в шлифера си „Бърбъри“ и подгизнал чадър.

Страйк бе разговарял с клиентката им само веднъж след решаването на случая, и то кратко, защото Изи бе в пълен шок и твърде разстроена, за да каже много. Днес се срещаха по молба на Страйк, защото имаше един недовършен аспект в случая „Чизъл“. Изи бе казала на Страйк по телефона, докато уговаряха обяда, че почти не е излизала след арестуването на Рафаел.

– Не мога да погледна хората в очите. Толкова е ужасно.

– А ти как си? – попита тя тревожно, когато Страйк се изправи иззад застланата с бяла покривка маса, за да приеме мокра прегръдка. – И, о, горката Робин, толкова съжалявам – добави тя и забърза към другата страна на масата, за да прегърне и нея, преди да продума разсеяно: – О, да, ако обичате, благодаря – на застаналата отстрани без усмивка келнерка, която пое шлифера и чадъра й.

Щом седна, Изи продума:

– Обещах си, че няма да плача – и мигом грабна колосана салфетка от масата и я притисна към очите си. – Прощавайте, правя го непрекъснато. Гледам да не притеснявам околните...

Тя прочисти гърло и изправи гърба си.

– Беше такъв шок – прошепна.

– Разбира се, не ще и дума – отвърна Робин и Изи й отправи усмивка през сълзи.

‘C’est l’automne de ma vie – пееше Генсбур. – Plus personne ne m’étonne . . .’[4]

– Лесно ли намерихте заведението? – осведоми се Изи в усилието си да стъпи на здравата почва на обичаен разговор. – Много е приятно, нали? – отбеляза, като ги приканваше да се възхитят на провансалския ресторант, за който Страйк си помисли още с влизането, че има излъчването на дома на Изи, само че в превод на френски. Присъстваше същата консервативна смесица от традиционно и модерно: черно-бели снимки по съвсем белите стени, столове и пейки, тапицирани в алена и тюркоазена кожа, и старомодни полилеи от бронз и стъкло с розови абажури.