Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
16. И всички израилтяни видяха, че царят ги не послуша. Тогава людете отговориха на царя и рекоха: какъв дял имаме у Давида? За нас няма дял у сина Иесеев; по шатрите си, Израилю! Сега знай своя дом, Давиде! И Израил се разотиде по шатрите си.
17. Ровоам царуваше само над Израилевите синове, които живееха в Иудините градове.
18. Цар Ровоам прати Адонирама, началника на данъците; но всички израилтяни го затрупаха с камъни, и той умря, а цар Ровоам бързо се качи в колесница, за да избяга в Иерусалим.
19. И Израил се отметна от Давидовия дом и доднес.
20. Когато всички израилтяни чуха, че Иеровоам се върнал (от Египет), пратиха та го повикаха в събранието и го възцариха над всички израилтяни. С Давидовия дом не остана никой, освен коляното Иудино (и Вениаминово).
21. Ровоам, като пристигна в Иерусалим, събра от целия Иудин дом и от коляното Вениаминово ето и осемдесет хиляди отбор войници, за да воюват с Израилевия дом и да възвърнат царството на Соломоновия син Ровоама.
22. И биде слово Божие към Самея, човек Божий, и биде казано:
23. кажи на Соломоновия син Ровоама, цар иудейски, и на целия Иудин и Вениаминов дом и на останалия народ:
24. тъй говори Господ: не ходете и не почвайте война с вашите братя, Израилевите синове; върнете се всякой у дома си, понеже това беше от Мене. И те послушаха Господните думи и се върнаха назад по словото Господне.
25. Иеровоам съгради Сихем на Ефремова планина и се засели в него; оттам тръгна и застрои Пенуил.
26. И Иеровоам си говореше в сърцето: царството може пак да премине към Давидовия дом;
27. ако тоя народ отива в Иерусалим да принася жертви в дома Господен, то сърцето на тоя народ ще се обърне към своя господар Ровоама, цар иудейски, ще ме убият и ще се върнат при Ровоама, цар иудейски.
28. И царят, като се посъветва, направи два златни телеца и каза (на народа): не ви трябва да ходите в Иерусалим; ето твоите богове, Израилю, които те изведоха из Египетската земя.
29. И единия постави във Ветил, а другия — в Дан.
30. Това доведе до грях, защото народът почна да ходи при единия от тях, даже в Дан (и оставиха храма Господен).
31. И съгради капище на оброчището и постави от народа свещеници, които не бяха от Левиевите синове.
32. Иеровоам установи празник в осмия месец, на петнайсетия ден на месеца, подобен на оня празник, какъвто имаше в Иудея, и принасяше жертви върху жертвеника; същото направи и във Ветил, за да се принасят жертви на телците, които направи. И постави във Ветил свещеници на оброчищата, които бе устроил,
33. и принесе жертви върху жертвеника, който бе съградил във Ветил, в петнайсетия ден на осмия месец, месец, който произволно назначи; — и установи празник за синовете Израилеви и пристъпи към жертвеника, за да прикади.
Глава 13.
1. И ето, по словото Господне, дойде един Божий човек из Иудея във Ветил в онова време, когато Иеровоам стоеше пред жертвеника, за да прикади.
2. И произнесе към жертвеника слово Господне, думайки: жертвенико, жертвенико! Тъй казва Господ: ето, на Давидовия дом ще се роди син по име Осия; той ще принесе върху тебе в жертва оброчищните свещеници, които кадят върху тебе, и ще изгори върху тебе човешки кости.
3. И в оня ден той показа личба, думайки: ето личба, че Господ е казал това: ето, тоя жертвеник ще се срути, и пепелта, що е на него, ще се разпилее.
4. Когато цар Иеровоам чу словото на Божия човек, произнесено към жертвеника във Ветил, простря си ръката от жертвеника и каза: хванете го. Тогава ръката му, що бе прострял към него, се сдърви и не можа да я дръпне към себе си.
5. И жертвеникът се срути, и пепелта от жертвеника се разпиля, според личбата, дадена от Божия човек чрез словото Господне.
6. И цар Иеровоам каза на Божия човек: умилостиви лицето на Господа, твоя Бог, и помоли се за мене, та ръката ми да може да се дръпне към мене. И Божият човек умилостиви лицето Господне и ръката на царя се дръпна към него и стана както по-преди.
7. Тогава царят каза на Божия човек: дойди с мене у дома, подкрепи се с ядене, и ще ти дам подарък.
8. Но Божият човек отговори на царя: да ми даваш и половината от дома си, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб и няма да пия вода в това място,
9. защото тъй ми е заповядано чрез словото Господне: не яж там хляб, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял.
10. И той тръгна по друг път и се не върна по оня път, по който бе дошъл във Ветил.
11. Във Ветил живееше един пророк-старец. Синовете му дойдоха и му разказаха всичко, що бе направил оня ден Божият човек във Ветил; те разказаха на баща си и думите, които той бе говорил на царя.