Грижи за бебето и детето
- Автор: Спок Бенджамин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Паунова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грижи за бебето и детето». Краткое содержание книги:
Някои майки казват, че от самото начало е трябвало да купуват еднакви играчки, защото в противен случай близнаците са си завиждали едно на друго и са се чувствували нещастни. Други пък казват, че обикновено купуват различни играчки (с изключение на любимите за децата играчки, като напр. велосипедчета и кукли) и че от ранна възраст близнаците привикват с готовност да си поделят играчките.
Струва ми се, че всичко зависи от отношението на родителите. Ако те приемат, че през по-голямата част от времето близнаците трябва да носят различни дрехи и да поделят някои свои играчки по необходимост или по принцип, близнаците, общо взето, го приемат. Но ако майката насърчава децата да очакват еднакви дрехи и играчки и ако тя отстъпва всеки път, когато близнаците настояват, с времето те ще настояват все повече. Разбира се, същият принцип се отнася и до отделните деца: ако родителите са твърди, децата отстъпват и се съгласяват, ако се колебаят — децата спорят.
За да се стимулира у близнаците осъзнаването на своята индивидуалност и за изработването на собствен вкус, вие можете да помогнете, ако всяко от децата си има свое чекмедже и свое място в гардероба и ако на еднаквите дрешки се поставят имена или отличителни знаци. Еднаквите дрешки, но в различни цветове помагат на децата да се чувствуват едновременно и близнаци, и отделни индивиди. Когато единият близнак винаги се облича в зелено, а другият в жълто, това помага на всички да ги различават.
765. Индивидуалност. Накрая стигаме до философския въпрос, доколко да подчертаваме еднаквостта на близнаците и доколко да поощряваме тяхната индивидуалност, особено в случаите на еднояйчни близнаци. Хората са очаровани от близнаците, вдигат голям шум около тях, приятно им е, когато те се обличат и изглеждат еднакво, и задават на родителите глупави въпроси, като: „Кой е по-умен?“, „Кого обичате повече?“. За родителите е трудно да не се съобразяват с хорския интерес и очаквания. И защо не? Бедата е там, че това може да създаде у близнаците чувството, че единствената им привлекателност се състои в това, че изглеждат и се обличат еднакво. Това може да се хареса на тригодишните деца. Но в крайна сметка е много тежко, както това понякога се случва, когато две тридесетгодишни жени се стремят да привлекат вниманието, като се обличат еднакво, но са толкова зависими една от друга, че не могат да се влюбят или да се омъжат.
Това не означава, че родителите трябва да се страхуват изобщо да обличат близнаците еднакво или да се срамуват от вниманието на хората към децата им. Еднаквостта е приятна както за близнаците, така и за родителите.
Впрочем у близнаците се развива силен характер по силата на тяхното положение на близнаци: рано се развива чувство на независимост от родителите, необикновено приспособяване към активно участие в колективни игри, голяма преданост и великодушие, които проявяват един към друг.
Но за да се избегне прекаленото подчертаване на факта, че са близнаци, добре е родителите на еднакви или съвсем подобни един на друг близнаци да избягват сходните имена (трудно е да се назове всеки близнак правилно даже и когато имената са различни), да ги назовават с имената им, а не просто „близнаците“, да не ги обличат еднакво през цялото време, от ранна възраст редовно да ги водят при други деца, преди да са свикнали изключително само един с друг, да им разрешават да се сприятеляват поотделно с други деца, да поощряват съседите понякога да канят само единия близнак (докато другият ще има възможност да се радва изцяло на вниманието на родителите си).
Понякога се случва единият близнак да стане напълно зависим от другия в учебната работа. Тогава е разумно да се разделят. Но изглежда глупаво и жестоко да се установяват произволно правила за разделяне на близнаците, когато това не се налага.
766. Ако обичате единия от близнаците повече от другия. Още един съвет. Някои съвестни родители отначало прекалено много се тревожат, че може да се случи да засвидетелствуват малко повече внимание към едното бебе или винаги да му сервират първо, защото например е по-дребно или по-общително. Такава абсолютна справедливост не е необходима, нещо повече, стремежът към такава справедливост води до прекалено механично и пресилено внимание към децата. Всяко дете иска и има нужда да бъде обичано заради своите положителни качества. Ако то знае, че има своето място в сърцата на родителите си, то е доволно и не се тревожи за любовта, която получават брат му или сестра му. Иначе в крайна сметка детето ще почувствува неискреността на пресиленото внимание. Стремежът към абсолютно равенство в отношението към близнаците ще насочи вниманието на всяко от двете деца към правата му и ще го кара да спори за тях като адвокат. Избягвайте фрази като: „Мама облича ризата най-напред на А, а след това панталонките най-напред на Б.“ или „Днес е ред на А. да седне до татко“.