Лейди Полунощ [bg]

- Лесно е да се каже - отвърна Ема. - Само че, ако ще поемем подобен риск, трябва да бъде заради истинска любов. Любов за цял живот. А аз държа на теб, Джулс, ясно е, че държа. Дори те обичам. Цял живот съм те обичала. - Поне тази част беше вярна. - Но не те обичам достатъчно. Не е достатъчно.

„По-лесно е убиеш любовта на някого към теб самия, отколкото своята към него. Убеди го, че не го обичаш или че си някой, когото той не може да уважава."

Джулиън дишаше накъсано. Ала очите му, приковани в нейните, не трепваха.

- Познавам те - каза той. - Познавам те, Ема, и знам, че ме лъжеш. Опитваш се да постъпиш така, както според теб е правилно. Опитваш се да ме отблъснеш, за да ме защитиш.

„Не - помисли си тя отчаяно. - Не ми намирай оправдания. Това трябва да сработи. Трябва."

- Моля те, недей - каза на глас. - Ти беше прав... аз и ти заедно - безсмислено е... Марк и аз - това би имало повече смисъл...

Болка разцъфна върху лицето му като рана. Ема видя как той я пропъди. „Марк", помисли си тя. Името на Марк бе като коварната елфическа стрела, която той носеше, способно да прониже бронята на Джулиън.

„Близо съм - помисли си. - Толкова близо. Почти ми вярва."

Ала Джулиън беше опитен лъжец. А опитните лъжци прозират през лъжите на другите.

- Опитваш се да защитиш и децата. Разбираш ли, Ема? Знам какво правиш и те обичам заради него. Обичам те.

- 0, Джулс - каза тя отчаяно. - Нима не виждаш? Говориш за това, да бъдем заедно, като избягаме, а аз току-що се връщам от къщата на Рук. Видях Кит и какво означава да живееш, като се криеш, какво ще струва не само на нас, но и на децата ни, ако някога имаме такива. Ще трябва и да се откажем от онова, което сме. Ще трябва да се откажа да бъда ловец на сенки. А то ще ме убие, Джулс. Ще ме разкъса на парченца.

- Тогава ще измислим нещо друго. - Гласът му беше като шкурка. - Някакъв начин, по който да си останем ловци на сенки. Ще го измислим заедно.

- Няма - прошепна Ема. Ала очите му бяха широко отворени, умоляваха я да размисли, да си вземе думите назад, да сглоби онова, което се разпадаше на парчета.

- Ема. - Той посегна към ръката й. - Никога, никога няма да се откажа от теб.

Сърцето й се разби.

Ама че странна, ужасна ирония, помисли си тя. Именно защото го обичаше толкова много и го познаваше толкова добре, знаеше какво точно трябва да стори, за да убие с един-единствен удар всичко, което той изпитваше към нея.

Отдръпна се от него и се отправи към къщата.

- О, да - каза, - ще се откажеш.