Книга за операта

Първият и вторият концерт за пиано са композирани по време на следването му в класа по пиано. Тези творби, а също така и първите две сонати за пиано, клавирните пиеси „Сарказми“ и др. вдигат много шум. След завършването на консерваторията Прокофиев поднася на слушателите няколко значителни произведения — „Скитска сюита“, операта „Картоиграч“, Първият концерт за цигулка, Класическата симфония и др., които му донасят име на голям композитор и смел новатор. През 1918 г. Прокофиев заминава за чужбина и остава да живее там 14 години — отначало в Америка, а после във Франция. През това време той се занимава с усилена концертна дейност, като не изоставя и творчеството си. Тогава написва много творби, от които трябва да се споменат великолепната приказна опера „Любовта към трите портокала“ по Гоци, операта „Огненият ангел“ по Валерий Брюсов, втората редакция на операта „Картоиграч“ по Достоевски, балетът „Блудният син“, Втора, Трета и Четвърта симфония, Четвъртият концерт за пиано за лява ръка и др.

През 1932 г. Прокофиев се завръща в Съветския съюз и оттук започва неговият най-зрял и плодоносен период на творчеството му. Сега композиторът пише филмова музика („Поручик Киже“, „Египетски нощи“), инструментална, камерна, симфонична музика и др. През 1936 г. той завършва едно от най-значителните си произведения — балетът „Ромео и Жулиета“. Неговата музика, неотстъпваща по сила на гениалната драма на Шекспир, е може би най-високата точка, достигната досега в балетното музикално творчество. После следват прелестната симфонична приказка „Петя и вълкът“, кантатата „Александър Невски“ и първата му опера с тематика из живота на съветските хора „Семьон Котко“ (1939). На следващата година Прокофиев завършва великолепната комична опера по Шеридановата „Дуеня“ — „Годеж в манастира“, балетът „Пепеляшка“ и мн. др.